“Едно дърво има нужда от две неща – благодатна почва и красота наоколо. Дърветата са практични създания, но движени от порив за изящество. Необходимата им красота е вятър, светлина, птици, щурци, мравки – и звезди като цел, към която да протягат клоните си. Красотата е силата, изтласкваща живителния сок нагоре в дървото, защото само тя в природата се противопоставя на гравитацията.“
"Този цитат фигурира в моята изложба, която все още може да бъде видяна в Казанлък. Самата аз, все още настръхвам, когато чета тази книга на Ери де Лука. Открих я, благодарение на мой приятел – Бертран Шафер, който е писател. Той ми я предложи, защото знае колко обичам да чета смислено, колко обичам думите да са малко, но всяка една да е преценена, подредена, премислена.
Когато открих “Три коня“, първо я прочетох самата аз в превод от френски, след това прочетох оригинала на италиански, а след това прочетох и английската версия. За първи път ми се случи с толкова много прочетени книги, аз да чувам книгата на български…Мисълта в моето съзнание беше, че тази книга, с тази тематика и с гласа на този автор, на български, бибила адекватна“, посочи Биляна Фурнаджиева.
Историята, която книгата разказва, е свързана с Аржентина, с войната там през ХХ век, присъства и вечната тема за любовта в един по специфичен сюжет.
"Книгата като помощник, като приятел, като близко същество, на което можем да се облегнем. И най-хубавото, което аз откривам като пътешествие из тази книга, е именно близостта с историите, с предметите, които са отпечатани и които носим със себе си, в джоба, до сърцето си".
Историята е интересна, защото е разказана по специфичен начин. Тя е само в сегашно време. Влитат се много различни времена, вплита се войната от Фоукландскиге острови от втората половина на ХХ век, военната диктатура в Аржентина, животът на два континента, свързани по много специфичен начин – Европа и Южна Америка и две държави – Италия и Аржентина.
Историята преминава в наши дни, връщайки ни 25-30 години назад и в същото време ни изпраща в едно бъдеще в което сме ние сега, в което трябва да мислим за онова, което ни заобикаля и за енергията, която циркулира около нас и която е от самите нас. Смятам, че нивата на разказа са изключително много и хората биха могли, отваряйки на която и да е страница, да намерят по някой елемент, който на самите тях да им говори“, изтъкна още праводачът.
Чуйте целия разговор на Даниел Ненчев в звуковия файл.
