Високо в каньона на река Русенски Лом се крие един от най-впечатляващите духовни центрове на България. Става дума за комплекс от десетки издълбани от двете страни на реката скални килии, параклиси и църкви, които възникват още през XIII век като част от Ивановския скален манастир "Св. Архангел Михаил".
Най-впечатляващата скална църква в района е "Света Богородица", включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство със стенописи от XIV век. Това, което туристите виждат обаче, е само малка част от някогашната обширна обител. По-голямата част от църквите се намират в местността "Писмата" от дясната страна на река Русенски Лом.
Регионалният исторически музей в близкия град Русе организира специални турове с експерт, които отвеждат любознателните пътешественици в сърцето на духовната история на Второто българско царство (1185 – 1396). Евгени Георгиев, уредник в музея и водач на тези обиколки, пояснява:
Преходът през скалния масив, целия "надупчен" с църкви, параклиси и килии, изисква добра физическа подготовка. Евгени Георгиев води групите към някои от осемте основни комплекса, избрани специално заради запазените в тях стенописи, които разказват историята за разцвета на Ивановския скален манастир между XIII и XIV век:
"Първата обител, която се разглежда е комплексът при Затрупаната църква, където е поставено самото начало на манастира от патриарх св. Йоаким I (б.р. бъдещият първи търновски патриарх (1235 – 1246)), след като се завръща от Света гора с дарение от цар Иван Асен II. Този български светец е служил в църквата като пръв игумен на манастира. Там има две запазени църкви със стенописи, и в едната от тях има и ктиторска композиция, на която е изобразен дарителят – българският цар Иван Асен II, как подарява макет на храма на свети Архангел Михаил."
Маршрутът продължава към други забележителни места като църквата "Кръщелната" и местността "Господев дол", наречена така заради изображението на Христос, което пази дола. По пътя скалните образувания "Вошкини", наподобяващи пчелни пити, свидетелстват за симбиозата между човека и природата. Кулминацията е в най-източния параклис, посветен на св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат, където стенописите са от XIV в. И там имаме още едно ктиторско изображение на света Теофана как поднася макета на триетажна сграда на двамата нейни небесни покровители. За Евгени Георгиев истинската стойност на това пътуване не е само в художествените шедьоври:
"Според мен най-ценното в случая е това времево пренасяне в отдавна отминала епоха. Защото ние виждаме реално манастирите такива, каквито са били през XIII – XIV век. Това не е нещо, пренесено в музей, а на място, както е било някога. Ценното тук е, че за разлика от зиданите църкви, които нашите археолози откриват – обикновено това са само техните основи при разкопки, тук имаме изцяло запазен интериор. И когато попаднем и на запазените стенописи, това времево пренасяне е доста впечатляващо"– казва в заключение Евгени Георгиев.
Снимки: Милен Йорданов
