Наричат го "Каменното гнездо" на Балкана, заради красивите каменни къщи и дувари, притихнали в прегръдката на планината. В Иглика животът тече тихо и спокойно, далеч от суматохата на 21-ви век.
На едва 15-ина километра от град Габрово попадаме в едно запазено типично българско село от миналия век. Този каменен оазис, незасегнат от масовия туризъм, приютява едва няколко постоянни жители. Въпреки това, в Иглика се усеща леко оживление покрай виладжиите и наследниците на имоти, които се завръщат в търсене на убежище от градския шум и стреса. Името на селото се свързва с "първата дама на българското кино" Невена Коканова, която прекарва последните години от живота си именно тук, в една от каменните къщи на малкото незасегнато от хорската суета селце.
Старото име на Иглика до 1952 г. било Чумаците, а жителите му били изкусни майстори дюлгери, научаваме от Кирил Андреев, собственик на стара къща в селото:
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Това е каменна зидария, с калова спойка, т.е. пръстта, която се смесва с вода, е глинена пръст и се е използвала като спойка. С калова спойка са строени само жилищните сгради, а с чиста зидария, без кал, са строени дуварите и плевните. Чел съм, че когато се захващали да строят къща, събирали в продължение на 4 или 5 години материал. Първо започвали с камъните. Обърнете внимание на ъглите, колко прецизно са направени – те са толкова остри, че буквално, може човек да се пореже на тях, а тези камъни не са дялани. След това са събирали греди и, разбира се, и плочи или т.нар. цигли. За съжаление, но това е факт, вече майстори, които да редят такива плочи няма и малко по малко автентичността си отива" – казва Кирил Андреев.
Вижте краткия ни видеорепортаж от село Иглика:
В Иглика са заснети българските филми "Вампир" и "Вечери в Антимовския хан" с участието на Невена Коканова, а през 1984 г. актрисата превръща планинското селце в свое духовно убежище, като купува стара къща и се заселва тук до кончината си през 2000 г. В наши дни за някогашния й дом се грижи нейната дъщеря Теодора. И въпреки че наброява не повече от 4 постоянни жители и едва 20-ина обитаеми къщи, селото си има читалище, покрай което кипи културен живот. Изложби, концерти, литературни четения и други инициативи привличат многобройна публика. Стените на читалището са украсени с произведения от последния фото пленер миналото лято. Но най-ценните експонати тук са авторските графики на Невена Коканова, която е и патрон на читалището. Творбите й, създадени с прецизност и чувство за детайл, разкриват неизвестна страна от нейната сложна творческа натура – наблюдателен художник с интимен и лиричен поглед към света.
Кирил Андреев, който е в проверителната комисия на читалището, ни показва и други експонати, свързани с паметта на голямата актриса:
"Това, което виждате, е личната библиотека на Невена Коканова, която беше дарена на читалището от нейната дъщеря. Миналата или по-миналата година, тя изкара 10 дена тук в труд, за да каталогизира и да опише всички книги в библиотеката. Те са подредени – историческа литература, руска литература и т.н.. Интересното е, че повечето книги са й подарявани с автографи и пожелания лично от авторите. Ние ревниво ги пазим, защото те са изключително ценни."
В началото на август поляните край Иглика засияха с багрите на близо 1000 български стари ръчно тъкани килими в рамките на първия по рода си Иглика Килим Фест, превръщайки селото в жив музей на българското наследство.
