Чуй новината: На пазара в Кърджали търговците предлагат фасул, внесен от Африка.
"Фасулът е от Египет, кака", признават те с леко неудобство. Българският фасул почти не се среща, а причината е в ограниченото производство, разказва за Радио Кърджали Илия Годев от село Смилян – познато като "столицата на фасула".
"Годината е средно добра, но ареалът, в който може да се отглежда смилянският фасул, е много ограничен. Той се намира само в най-горната част на поречието на Арда – от Смилян до село Гoрна Арда и в притоците от двете страни на реката. Това е първият фактор, който ограничава обемите на производство", обяснява Годев.
По думите му другият основен фактор е традиционният начин на отглеждане.
"Смилянският фасул е на 95% ръчно обработван. Отглежда се на колове и само една обработка може да бъде напълно механизирана – дълбоката предсеитбена оран. Всичко останало е свързано с ръчен труд", допълва Илия Годев.
Фасулът се засажда комбинирано с други нискорастящи култури, за да се осигури проветривост по време на цъфтежа.
"Това е важно, защото само така може да стане добро опрашване и съответно завръз", уточнява Илия Годев.
Въпреки трудностите, смилянският фасул продължава да е символ на Родопите. Очаква се и тази година да се проведе традиционният празник, посветен на емблематичната култура.
Чуйте повече в интервюто.
