Европа стана свидетел на рекорден сезон на пожари. Проучване на Европейската информационна система за горски пожари показва, че повече от 1 милион хектара са унищожени от огнената стихия в ЕС към края на м. август, което е четири пъти повече, в сравнение с предходната 2024 г. Най-засегната е Испания, където са опожарени над 400 000 хектара. Преди дни испанският евродепутат от Групата на зелените Ана Миранда Паз оповести на извънредно заседание на регионалната комисия в Европейския парламент тревожната ситуация – най-тежката от последните 30 години за страната й:
"Благодарение на климатичната служба на Европейския съюз “Коперник” осъзнахме какъв е истинският мащаб на бедствието - само в Галисия бяха унищожени почти 160 000 хектара горска площ - огромна човешка трагедия, загубата на домове, остри икономически последици и климатична катастрофа. Това означава, че има хора, които са загубили всичко, които са загубили своите къщи, своите земеделски земи, своя добитък, хора, които се изхранват благодарение на земеделието. Във връзка с това, имаме нужда от една силна кохезионна политика, която да е инструмент за възстановяване и средство за противодействие на природните бедствия. Не се нуждаем от ресурси за защита, а от ресурси, които да улесняват живота на пострадалите."
Сънародникът й евродепутатът Раул Кинтано от Европейската народна партия допълни:
"Истина е, че някои държави в Южна Европа бяха силно засегнати от опустошителни пожари - главно Португалия и Испания. За съжаление, в Испания бяхме свидетели как се използва бедствието за трупане на политически дивиденти. Но в Европейския парламент трябва да погледнем цялостната картина, за да можем да изискаме една по-добра координация и по-ефективно разпределение на ресурсите от Европейския съюз. По този повод, нека всички се обединим в подсилването на политики, които, и от Европейския съюз, ни помагат да се борим срещу пожарите на континента."
В опит да се овладее огнената стихия Механизмът на ЕС за гражданска защита беше активиран в Испания, Португалия, Албания, Черна гора, България, Гърция. Властите в Португалия определиха мащаба на пожарите като „безпрецедентен“.
Тежък сезон на борба регистрираха също в Румъния, Италия, Франция, Турция, Словакия. В България лятото беше съпътствано от вой на сирени и борба с огнената стихия в редица области на страната
Най-тежки в областите Благоевград, Кюстендил, Хасково, София и Стара Загора, като са унищожени близо 29 хиляди хектара. Сезонът на пожарите в България става все по-дълъг и все по-стихиен, предупреди директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Александър Джартов:
“Все още не е завършил пожароопасният сезон, започваме да мислим за това следващия път как да сме по-добре подготвени. Една изключително сериозна сума, която ще бъде предоставена , така че да бъдат инвестирани тези средства максимално адекватно и целесъобразно. С колегите от Асоциацията на доброволците предстои да идентифицираме конкретните потребности. Но това, което прави впечатление, че през последните години сезонът на пожарите започва по-рано и завършва по-късно, т.е. ние нямаме основание да бъдем спокойни, че всичко с пожарите е приключило и няма да имаме сложни пожари до края на този сезон.“
Експерти призовават за необходимостта от въвеждане на по-строги забрани за дейности в рискови периоди, по-добра техническа готовност за реакция и задължително прилагане на превантивни мерки и последващ контрол, особено между земеделски земи и гори, по токови трасета, пътища и жп линии.
Необходимо е да засили превенцията от пожари в целия ЕС, настоя заместник-председателят на Европейския парламент Виктор Негреску:
“Европейският съюз трябва да премине от реакция към превенция. Пожарите и сушите вече не са изключения, те са новото нормално. В Румъния видяхме как екстремните температури унищожиха реколтата в Тимиш, Алба и Олт, колко силни ветрове са запалили полета в Гюргево и Телеорман. В Констанца земеделските стопани откриха, че земята им е изсъхнала, а в много села пожарникарите трябваше да се намесят, използвайки старо или неподходящо оборудване. Като главен преговарящ по бюджета на ЕС за 2025 г. осигурих допълнително финансиране за извънредни ситуации, повече ресурси за оборудване на местните власти, пряка подкрепа за уязвимите общности и създаване на реален европейски капацитет за ранно реагиране. Но не трябва да се отказваме. Не можем да оставим общностите да се изправят сами пред кризите. Подготвеният Съюз е този, който предотвратява, а не просто се намесва, и превенцията трябва да се превърне в основен стълб на нашия европейски бюджет и политики."
Еврокомисарят, отговаряща за равенството, готовността и управление на кризи, Хаджа Лабиб заяви, че трябва да се положат общи усилия за постигане на амбициозен бюджет за борба с бедствията:
“Нека бъдем ясни, готовността се нуждае от ресурси. Нуждаем се от смели, устойчиви инвестиции в превенцията и готовността. И разбира се, не забравям възстановяването след пожарите. Възстановяването е от съществено значение, за да се даде надежда и подкрепа на засегнатите от бедствие. Фонд "Солидарност" на ЕС е жизненоважен инструмент, за да се гарантира, че когато настъпи криза, никоя държава няма да бъде оставена да се изправи сама пред нея. Ето защо разчитам на вашата подкрепа в предстоящите преговори по новата многогодишна финансова рамка, за да имаме амбициозен бюджет. Не става въпрос за политическо договаряне, а за солидарност."
Човешкото поведение е причината за по-голямата част от горските пожари, но изменението на климата е това, което ги прави по-чести и интензивни. Пожарите в природата не винаги са бедствие. В много случаи те играят важна екологична роя, пречистват натрупаната биомаса и подпомагат обновяването на растителността, подчертава в интервю за рубриката „Евранет +“ доц. Георги Костов, преподавател в Лесотехническия университет, но обръща внимание, че в последните години на фона на климатичните промени и все по-интензивното човешко действие, честотата, мащабите и разрушителността им се увеличават тревожно.
“Европа, особено научните среди в Европа, така например ще цитирам Консултативния съвет по науката на европейските академии, който излезе с един доклад през тази година, и в доклада се цитира следното: "Европа все повече ще трябва да се научи да живее с огъня и да адаптира обществото към новата предизвикателна реалност." И след това трябва да се каже, че специално в Европа повече от два пъти градски райони са изложени на риск от пожари, отколкото в Северна Америка или Азия. Това показва, че Европа не е подготвена по никакъв начин за предизвикателства. Сушите и намаляващите летни валежи, по преценка на учените, ще удвоят риска от пожари до 2100 година в Европа. Ако за нас това изглежда много далече, в рамките на един исторически период, но за едно поколение гора това е много кратък период. Това означава, че нашите гори, които ние в момента заварваме със средна възраст около 55-60 години, ще бъдат крайно неподготвени за бързо променящата се реалност.“
Какви дългосрочни решения трябва да се търсят, как можем да се адаптираме, да изградим тази така необходима бърза реакция на фона на райони, засегнати от безводие, трудно достъпни места, които се нуждаят от релевантна техника за гасене?
“Въпросът, погледнато към нашата действителност има локално и актуално значение в дадени моменти, когато имаме пожари, но в по-широк контекст какво трябва наистина да се промени и с какво трябва да се научат да живеят, както хората, така и управляващите ги, т.е. посланията трябва да стигнат до политиците. И едно от нещата, които налага и европейските решения и препоръки е, че трябва да се инвестира в интегрирано намаляване на риска от горски пожари. Това означава, че отговорността за превенцията, за осигуряването на безопасност на отделни територии и активи, е отговорност на различни ведомства. Например, при нас в България за земеделските площи отговаря едно ведомство, инфраструктурата – второ ведомство, туристическите – трето ведомство, горите – четвърто, общински територии също много. Значи, цялата тази история трябва да се събере в едно интегрирано управление, а не всеки да работи сам за себе си.“
Пожарната безопасност обхваща четири основни етапа: превенция, откриване, гасене и възстановяване. Кой от етапите за преодоляване е слабото звено у нас?
"Така и трябва да отбележа, че всеки следващ етап е два или три пъти по-скъп от предходния. Следователно, ако се вложи един лев повече в превенция, ще харчим два пъти по-малко за гасене и три до четири пъти по-малко за възстановяване. Ето защо, и в Европа посланието е да се инвестира в образование и комуникация, за да се повиши грамотността и да се намали уязвимостта на ландшафта. Когато се случи пожарът, всичко от тука нататък вече е с друг размер, макар че може да се случат пожари, пожарите са и естествени явления в природата, то тогава ние, ако имаме добра превенция, пожарът ще се разпространява много бавно и лесно ще бъде спрян.“
Статистиката показва, че 90 % от пожарите у нас се дължат на човешка грешка. Как това се вписва с изискванията за превенция?
“Има едно интересно разсъждение по въпроса, което е свързано с демографията. Защо у нас превенцията изостава? Същият въпрос можем да зададем към всеки един от нашето поколение, към живеещите особено в малките населени места - защо не си застраховат имотите, и това е част от превенцията. И ще кажа: защото това е манталитет, възпитание, традиция, която сега много бързо трябва да бъде променена. Обаче, събитията на промяна на климата, на увеличаване на опасността от пожари, протичат с по-висока скорост, отколкото може да се смени манталитетът на едно поколение. Ето, промяната на климата усещаме в последните 30 години, но 30 години са нищо, много кратък период да смените, примерно, моето възпитание или моето мислене, а да не говорим за хора, които са далеч от тази тема.“
И на фона на тежките констатации за българския манталитет в безотговорното му отношение към природата, стотици бяха доброволците, които с подръчни средства и с риск за живота се бориха и продължават да се борят с огнената стихия на много места в България, въпреки че у нас продължава да няма закон за доброволчеството. Дълбоко ни трогна примерът на петимата ученици доброволци - Даниел Гълъбов, Александър Димитров, Виктор Николов, Атанас Кръстев и Станислав Божиков, чийто тих и скромен пример в Сунгурларе даде кураж на огнеборците и доброволците и стана повод да се почувстваме обединени като българи:
“Беше уникално чувството, защото един вид спасяваш града. Гасяхме пожари с пръскачки, цистерни, каквото падне.“
“Всеки един родител се притеснява, но ние решихме да помогнем. Това е нашият роден град, правим го за природата и няма как, трябва да помагаме. Колкото повече доброволци има, толкова по-добре. Няма смисъл да ни е страх. В такива моменти трябва да сме заедно, да сме обединени и щом вярваме в Господ няма от какво да ни е страх.“
За „Евранет +“: Виолета Ашикова
