Според методологията на Евростат тежките материални и социални лишения означават, че домакинствата и отделните им членове не могат да си позволят поне седем от общо 13 определени стоки, услуги и социални дейности, които се определят като съществени за качеството на живота. Сред тях са способност за покриване на неочаквани разходи, възможност за поне едноседмична ваканция извън дома веднъж годишно, достъп до кола за лично ползване, интернет връзка и други.
Като изключително обезпокоителни определи пред Радио София данните на Евростат Росица Макелова от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ.
"България регистрира близо три пъти по-висок дял на лицата в тежко материално положение. Положително е, че през последните години страната ни отбелязва напредък по този показател. В рамките на 10 години, показателят намалява наполовина. Това говори за една доста стабилна държавна и национална политика за подпомагане на най-уязвимите лица в обществото“, обясни Макелова.
По думите й, държавата, която отчита най-ниско ниво на показателя е Словения, тъй като на национално ниво има добра политика за доходите на населението. Тя даде пример, че от няколко години в страната, минималната работна заплата се фиксира спрямо издръжката на живот.
Росица Макелова добави, че незавидното положение на България се дължи на много фактори, като открои обезлюдяването в много части на страната.
"Концентрирането на хората в големите градове, където има конкуренция по отношение на заплащането. Не виждаме и жалният от нас ръст на работните заплати. Други фактори са и конкретни лица в маргинализирани групи, които трудно намират препитание. По-възрастните хора също са в риск да попаднат в тази категория. Трябва да има национална политика, както по доходите, така и по социалното подпомагане на лицата“, посочи Росица Макелова.
Тя добави, че е необходима политика за минималното трудово възнаграждение, както и политика за заплащането в отделните сфери, които са на бюджетна издръжка. Според Макелова, наблюденията на КНСБ сочат, че е възможно с влизането на България в еврозоната, процентът на лицата, които живеят в тежко материално и социално положение, да бъде намален.
"Защо смятаме така? Това, което виждаме като пример от прибалтийските държави е, че има едно съществено нарастване на доходите. Това, което ние следим като индикатор и което се публикува от Европейската статистическа служба, е брутният вътрешен продукт по паритет на покупателна способност. За нас това е най-точният измерител за това как растат заплатите в една държава", каза Росица Макелова.
По думите й, от влизането си в еврозоната, показателят на прибалтийските държави, динамично се развива. На годишна база страните отчитат по един процентен пункт ръст. С приемането на единната европейска валута, доходите в България ще се повишат, категорична е Макелова.
Подробности можете да чуете в разговора на Невена Николова и Данаил Конов с Росица Макелова.
