В средата на месец септември, традиционно големият християнски празник Кръстовден (14 септември) слага началото на един от най-очакваните земеделски процеси – кампанията по гроздобер. 2025 година не прави изключение, но поради редица фактори реколтата на грозде се очертава да не бъде толкова добра, колкото през предходните години. Напук на това обаче инвестиционният интерес – и от българи, и от много чужденци – в лозаро-винарския сектор в България главоломно расте.
Засушаването, но не само, е причина за по-ниските добиви, заяви пред Радио България инж. Красимир Коев, директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното:
"Ситуацията е такава – каквото е при нас, това е и в Стара Европа, във водещите страни в лозарството и винопроизводството – Франция, Италия, Португалия, Германия. Всички те страдат от нашия проблем със засушаването. Ситуацията не е само заради сушата. Имахме и много поражения от измръзванията от края на април. Затова тази година я броим нулева за някои насаждения, защото тези измръзвания не дават възможност на лозата да се развие и да има плод. Друга причина, която намали значително добивите в сравнение с една нормална година, бяха градушките, които паднаха на доста места в страната."
За разлика от 2024 година, когато имаше доста проливни дъждове, довели до развитие на болести по лозята, настоящата е суха, което води до това, че плодовете, респективно извличаната от тях суровина, са много по-малко количество.
"Тази година поради липсата на дъждове гроздето се запази от болести. Лошото е, че то стана по-малко като зърно, с по-малко сок – обяснява инж. Коев. – Ако в нормална година от 1 килограм грозде рандеманът е 60%, т.е. 600 милилитра, сега е даже доста под 50%. Реколтата грозде през 2025-та ще бъде по-малка от предходните години. Като количество. А в качествено отношение смея да твърдя, че гроздето е с много добри показатели."
Неоспорим факт е, че имиджът на България като винена и лозарска дестинация все още е жив, категоричен е директорът на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Като доказателство той привежда статистика, че от 363 винарски предприятия у нас 128 са собственост на чужденци, сред които френски графове, големи западни компании, граждани на Италия, Испания и др. Причината е основно в добрите условия за развитие на лозови масиви, ниската цена на земята, както и доброто субсидиране на засаждането на нови площи – близо 80% от стойността на инвестицията.
"Общо взето, всяка година имаме увеличение на новите винарски предприятия, на площите, от които се премахват стари насаждения, които не са конкурентоспособни и се изграждат нови. Между 10 и 12 хил. декара всяка година участват по програмите за преструктуриране и конверсия", заяви инж. Красимир Коев.
В момента още 11 изби са в процес на изграждане, планирано до 2026 г. Освен това – чужденците остават впечатлени от чистотата на почвата ни, която установяват чрез сравнителни анализи.
Въпреки всичко обаче общият износ на вино намалява в годините, като "вододел" е Covid пандемията. Тогава губим китайския пазар, където сме продавали сериозни количества, а заради войната между Русия и Украйна губим и двата пазара, които традиционно ценят качествата на българското вино. Същевременно обаче родното производство остава хегемон на вътрешния пазар – около 85% от продажбите от 110 милиона литра годишно са българско производство. Расте и износът ни към Африка – родното вино стига до 15 държави като Египет, Алжир, Конго и др.
И още – въпреки слабата реколта на грозде е малко вероятно цените на виното и други алкохолни напитки да се повишат поради конкуренцията от страни, незасегнати от неблагоприятни климатични условия като Австралия например, прогнозира инж. Красимир Коев.
Вижте също:
Снимки: БТА, БГНЕС
