Снощи председателят на Федералния резерв Джером Пауъл парира очакванията за по-нататъшни намаления на лихвените проценти в САЩ през следващите месеци, заявявайки, че централните банкери са изправени пред "предизвикателна ситуация“ при вземането на решение дали да дадат приоритет на борбата с инфлацията или на защитата на работните места, предаде "Файненшъл таймс".
Миналата седмица Федералният резерв намали основната си лихва с 25 базисни пункта до диапазона 4,00-4,25% на фона на признаци на слабост на пазара на труда, докато на този етап данните не показват сериозно влиянието на тарифите върху ценовия натиск в страната.
Много инвеститори разчитат на още две лихвени намаления с по 25 базисни пункта преди края на 2025 г.
Но във вторник Пауъл сигнализира, че подобни действия далеч не са решени, казвайки, че ако централните банкери "разхлабят паричната политика твърде агресивно", тогава те "могат да оставят работата по отношение на инфлацията недовършена и ще трябва да обърнат курса си", за да възстановят инфлация близо до целевото ниво от 2 на сто.
Инфлацията в САЩ е над целта на централната банка от 2021 г. насам и се очаква да се повиши допълнително, тъй като тарифите на президента Доналд Тръмп повишават цените за американските купувачи.
Пауъл обаче предупреди също така, че поддържането на "рестриктивни" (високи) лихви твърде дълго означава, че "пазарът на труда може ненужно да се отслаби".
"Краткосрочните рискове за инфлацията са във възходяща посока, а рисковете за заетостта - в низходяща посока, което представлява предизвикателна ситуация. Когато целите ни са в такова напрежение, нашата рамка ни призовава да балансираме двете страни на нашия двоен управленски мандат", каза той в своя реч в Роуд Айлънд.
След неговото изказване американските акции се понижиха по време на търговията във вторник, водени от спад на акциите на технологичните компании, които ограничиха част от печалбите от предходната сесия на Уолстрийт.
Технологичният Nasdaq Composite се понижи вчера с 0,9% след спад на акциите на Nvidia с 2,8% и на Oracle - с 4,4%, докато широкият фондов индекс S&P 500 се понижи с 0,5 на сто.
В речта си Пауъл също така каза, че по-голямата част от разходите във връзка с митата на Тръмп са поети от американския бизнес, а не, както твърди Белият дом, от чуждестранни компании.
"Събираме добра част от приходите, имаме темп от 300 милиарда долара годишно. Въпросът е кой плаща за това?“, каза той в отговор на зададени въпроси.
"Все още е невероятно рано, но не изглежда, че задграничните износители поемат по-голямата част от разходите. Изглежда, че това са нашите търговци на дребно и вносителите. И те не прехвърлят на потребителите толкова голяма част от разходите".
Пауъл каза, че влошаването на условията на пазара на труда е дло сигнал на членовете на Фед, че "позицията им за строг фокус върху инфлацията наистина трябва да се смекчи към по-балансиран подход".
Разходите по заеми в САЩ остават рестриктивни, ограничавайки инфлацията, но и натоварвайки икономическия растежа, добави председателят на Фед.
Докато 10 членове на Федералния резерв подкрепиха миналата седмица намаление на водещата лихва с 25 базисни пункта, Стивън Миран, съюзник на Тръмп, който се присъедини към борда на Фед на същия ден, подкрепи по-голямо намаление с 50 базисни пункта. Федералният комитет по отворени пазари (FOMC) има 19 членове, но само 12 могат да гласуват едновременно на даден заседание.
Докато мнозинство от 10 членове на FOMC подкрепя две или повече намаления до края на годината, значително малцинство от 7 членове на Фед не искат никакви намаления или повишаване на лихвените проценти.
