Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви във вторник, че рисковете за инфлацията "изглеждат доста ограничени и в двете посоки". Тя твърди, че скорошният инфлационен шок вече "по същество е приключил в еврозоната" и че паричната политика на ЕЦБ е "в добра позиция", предаде Ройтерс, цитирайки речта ѝ на конференция на Финландската централна банка в Хелзинки.
Лагард също така подчерта, че въздействието на наложените от Съединените щати тарифи и общата несигурност не е толкова силно, колкото се очакваше. Тя отдаде това на бързо договорена търговска сделка между САЩ и Европейския съюз, както и на други мерки за подкрепа на растежа, включително увеличени разходи за отбрана и търговски споразумения с други партньори.
Кристин Лагард отбеляза, че според прогнозите на ЕЦБ, "увеличение от само 2% на търговията в рамките на еврозоната би било достатъчно, за да компенсира загубата на износ за Съединените щати, причинена от по-високите американски мита".
"Европейската централна банка е в добра позиция по отношение на паричната политика", каза тя по време на речта си, но добави, че "ЕЦБ обаче трябва да работи гъвкаво и на базата на солидни данни, за да гарантира, че ще остане такава".
"Не можем да се ангажираме с бъдеща траектория на лихвените проценти, независимо дали чрез действие или бездействие. Важно е да останем гъвкави и готови да реагираме на постъпващите данни", подчерта Лагард.
В същото време ЕЦБ е изправена пред далеч по-предизвикателна среда от преди – характеризираща се с война, тарифи и несигурност.
"Трябва да вземем това предвид и в нашата парична политика", добави тя.
Инфлацията в еврозоната беше точно на целевата стойност на централната банка от 2,0% през август, както беше и през юли. Експертите обаче очакват данните за потребителските цени, които ще бъдат публикувани в сряда, да покажат увеличение на инфлацията до 2,2% през септември.
След серия от осем намаления на лихвените проценти от юни 2024 г. насам, ЕЦБ за последно направи пауза на заседанията си през юли и през септември. Тя остави лихвения процент по депозитите, който се използва предимно за контрол на паричната политика, на ниво от 2%.
