Белгийският премиер Барт Де Вевер заяви, че е поискал от другите лидери на Европейския съюз да дадат гаранции, че ще споделят рисковете, ако замразените руски активи бъдат използвани за финансиране на заеми за Украйна, предаде Ройтерс.
Премиерът на Белгия посочи, че страната му е готова да изиграе своята роля и е готова да продължи по въпроса за замразените руски активи, но само ако на всички въпроси на Белгия се даде задоволителен отговор. Белгийският премиер Де Вевер заявява, че досега не е получил задоволителни отговори на въпросите си относно използването на руски замразени активи.
На срещата на върха в Копенхаген в сряда лидерите на ЕС изразиха широка подкрепа за идеята за използване на руски активи, замразени на Запад, за отпускане на заем от 140 милиарда евро на Украйна, но заявиха, че ще го обсъдят допълнително, за да се опитат да уредят правните аспекти на операцията.
Кремъл осъди предложението като "чиста кражба".
Белгия, където се намират по-голямата част от замразените активи, е категорична, че преди да се съгласи с плана, ще са ѝ необходими силни гаранции от ЕС, че няма да бъде оставена сама да се справя с Москва, ако руските активи трябва внезапно да бъдат върнати.
"Няма безплатни пари. Винаги има последствия", каза Де Вевер пред репортери в Копенхаген.
"Вчера обясних на колегите си, че искам техния подпис, в който се казва, че ако вземем парите на Путин, ще ги използваме, всички ще носим отговорност, ако нещо се обърка".
Де Вевер също така отбеляза, че иска и другите страни да бъдат прозрачни относно замразените активи на Русия, които те притежават. Той каза, че има поне толкова замразени руски средства извън Белгия, които генерират и неочаквани печалби и данъчни приходи.
По-голямата част от блокираните руски активи на стойност приблизително 210 млрд. евро, държани в Европа, се намират в белгийския централен депозитар на ценни книжа Euroclear. Европейските длъжностни лица, цитирани от Ройтерс, заявиха, че 175 млрд. евро от активите в Euroclear вече са падежирали и са се превърнали в парични средства, които биха могли да бъдат основата на новия т.нар. "репарационен заем" за Украйна.
Идеята за репарационен заем за Киев, базиран на парични салда от замразените от Запада руски активи, след като Москва нахлу в Украйна през 2022 г., беше предложена от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на 10 септември.
Тъй като финансираната от САЩ военна помощ за Киев приключва и много правителства от ЕС са изправени пред фискални затруднения, Европейската комисия предложи ЕС да използва паричните остатъци от замразени ценни книжа на руската централна банка, за да подкрепи Киев през 2026 и 2027 г.
"Коалицията на желаещите трябва да бъде и коалиция на законопроект за блокираните руски активи", посочи Де Вевер.
Белгийският премиер е заявявал многократно, че изземването на блокирани руски активите в полза на Украйна би повдигнало правни въпроси. Според него е възможно да се подкрепи финансово Украйна, без да се използват замразените руски активи, ако всички съюзници на Киев се включат в такава подкрепа.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви в сряда, че изпълнителният орган на ЕС ще доразвие плана и ще се увери, че опасенията на Белгия са взети предвид.
"Абсолютно ясно е, че Белгия не може да бъде единствената държава членка, която носи риска, рискът трябва да бъде поставен на по-широки плещи", каза тя.
