Миналия уикенд малка национална държава с голямо символично значение отиде до урните. Резултатът от изборите остави Европа сияеща, а Москва — в неловко положение.
Проевропейската Партия за действие и солидарност на молдовската президентка Мая Санду, която е на власт от 2021 г., спечели малко над 50 процента от гласовете на парламентарните избори в страната в неделя, 28 септември, благодарение най-вече на силната подкрепа от диаспората.
Неуспешно вмешателство
Про-руският Патриотичен изборен блок изостана значително, като получи малко под една четвърт от гласовете в избори, които регистрираха най-висока избирателна активност в скорошната история на тази страна-кандидат за членство в ЕС.
Според последните проекции, въпреки че загуби няколко мандата, партията на Санду изглежда ще запази мнозинството си в парламента и така ще продължи да управлява без необходимост от коалиция.
Посланикът на Литва в Молдова, Тадас Валёнис, казва пред Žinių Radijas защо това далеч не беше предрешено.
„Молдова вече е платила висока цена за откъсването си от Русия. Тя е започнала да изгражда нови линии, спряла е да купува енергия от Русия и е започнала да купува газ на пазара на ЕС. Тя е платила за това с огромна инфлация. Инфлация, която през 2022 г. достигна 30 процента. Това силно засегна хората през последните няколко години. И ползите от сближаването с Европейския съюз ще дойдат много по-късно. С други думи — Молдова вече е платила цената, но все още не е започнала да усеща ползите. Поради това имаше голяма несигурност как ще гласуват хората.“
Разбира се, това значително откъсване от Русия не се наблюдава в отцепническия регион Приднестровие, подкрепян от Москва.
ziniuradijas.lt – Живея в Европа. Молдова – победа над проруските сили
Мануел Пежо Торес, португалски политолог, който се специализира в международните въпроси и консултира НАТО, отправя предупреждение в интервю за Rádio Renascença. Той усеща, че победата на проевропейците, но с намалено парламентарно влияние, може допълнително да изостри вече напрегнатите отношения между Русия и Запада.
„Това несъмнено е още един източник на напрежение, защото на тези избори те спечелиха с повече от 50 процента от гласовете, но осигуриха само 55 места. Така е настъпила ерозия, която води до извода, че в политическата и изборната арена на Молдова е имало социално-политическо износване. Това води до други съображения, свързани с позицията на Русия, тъй като тя няма да желае да загуби още един сателитен регион в рамките на своята широка, обширна и дълбока хибридна военна кампания срещу своите преки противници — а именно западните демокрации на Европейския съюз.“
Въпреки че изборите бяха опетнени от обвинения за руско вмешателство, в крайна сметка Мисията за наблюдение на изборите, която включваше делегация от Европейския парламент, ги определи като „конкурентни“. Все пак тя отбеляза случаи на чуждо вмешателство, незаконни средства, кибератаки и голяма вълна от дезинформация по време на изборния процес.
Kuku Raadio говори с Герт Антсу, специален пратеник на Естония за Източното партньорство, който твърди, че Русия е вложила стотици милиони евро в предизборни дейности за влияние — в крайна сметка неуспешен опит — да отклони молдовците в друга посока.
„Съществува цял спектър от дейности за влияние. Много хора са казвали, че Молдова е изпитателен полигон за руските хибридни дейности. Действително, от църквата и обичайното купуване на гласове до, разбира се, влияние върху информационното пространство чрез разпространяване на всякакви наративи и фалшива информация. За щастие в някои моменти те завъртяха винта (прекалено) и това им се върна като бумеранг.“
„Какво има предвид той с това?“
„В сравнение с предишните години, това стана по-трудно (за руснаците). Държавните структури на Молдова станаха по-силни, а купуването и продаването на гласове бяха криминализирани. Вече не е много разумно да продаваш гласа си за десет евро, когато можеш да очакваш сурово наказание за това. Същото важи и за внасянето на кеш от Русия, което стана много по-трудно. Трябваше да се използват криптовалути и други алтернативи, но Молдова бе доста успешна и в борбата с това. Това е една от причините руската кампания да няма желания ефект.“
„По въпроса за този „европейски път“, председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен, писала в X в понеделник, каза, че молдовците направили ясен избор за „Европа. Демокрация. Свобода“ и че „Вратата ни е отворена“.
Но наистина ли е така? Първо, дали въпросът за интеграцията в ЕС е безапелационен в очите на молдовското население?
Молдова е особено символичен случай на борбата между Европа и Русия, казва френската euradio. В съседна Украйна, разбира се, се води военна борба, но има и идеологическа борба в целия този стратегически важен регион.
Затова, в навечерието на неделните избори, нашите френски колеги разговаряха с Флорент Пармантие, политолог и автор на скорошен доклад за Молдова, публикуван от Френския институт за външни отношения. Той очертава малко по-нюансирана картина.”
„Молдовското обществено мнение до голяма степен е в подкрепа на европейската интеграция, но — и това може да е изненадващо, особено в този регион на това послание. Честно казано, не виждам голяма пречка пред присъединяването на Молдова към Европейския съюз.“
Той продължава, като подчертава, че с население от едва три милиона Молдова не е голяма страна, така че икономическата ѝ интеграция не би била трудна, добавяйки, че много от нейните граждани вече имат гражданство на ЕС чрез Румъния. Той признава обаче, че Приднестровието остава предизвикателство.
Натискът, породен от Украйна
В понеделник президентката Санду описа победата на своята партия като „силен мандат“ за присъединяване на Молдова към ЕС, и този изборен резултат изглежда утвърждава проевропейската траектория на страната.
Същия ден говорителят на Комисията Гийом Мерсье повтори, че според изпълнителната власт в Брюксел както Молдова, така и Украйна са готови да започнат формални преговори за присъединяване.
„Нашата позиция е, че трябва да отворим Клъстер 1 за Украйна и Молдова. Те свършиха работата. Те изпълниха критериите, включително пътната карта за върховенството на закона и планa за действие относно малцинствата за Украйна. Затова откриването на Клъстер 1 трябва да се случи без никакво допълнително забавяне.“
„И това в ущърб на целия процес, както отбелязва Гийом Мерсие.“
„Когато една държава бъде задържана без обективна причина, въпреки че е изпълнила критериите, доверието в целия процес на разширяване е застрашено.“
Търпението със сигурност ще се изчерпи. Ако ЕС иска да запази молдовците ориентирани към Запада, нещо трябва да се промени.
