Някога отслабените колумбийски въоръжени групировки отново набират сила, предупреди пред АФП омбудсманът на страната, която върви към най-изпълнената си с насилие година от десетилетие, предаде АФП.
Подхранвани от подновената конкуренция за маршрутите за трафик на наркотици, картели и бунтовнически групи затягат контрола си над части от страната извън големите градове.
"Има много сериозна динамика на експанзията на групировки и фрагментация сред тях", каза Ирис Марин в интервю за агенцията.
Почти десетилетия след знаковите мирни споразумения има данни, че Колумбия е изправен пред увеличаващи се нива на разселване, по-голям брой убийства на социални лидери и нови заплахи за цивилното население от страна на дронове с експлозиви.
"Тази година, 2025 г., ситуацията се изостри. Несъмнено цивилните граждани страдат най-много", каза Марин, която бе избрана за обществен защитник през 2024 г.
Между януари и май Червеният кръст е документирал 524 жертви на експлозивни устройства – ръст със 145% в сравнение със същия период от миналата година.
Около 85 000 души са били принудени да напуснат домовете си между януари и август, а убийствата на социални лидери са достигнали 119.
По-малко от година преди президентските избори Марин предупреди, че "порочни стимули", предложени от президента Густаво Петро са допринесли за влошаването на ситуацията със сигурността.
Според нея Петро, бивш член на въоръжена групировка, възнаграждава тези, които не са подписали мирните споразумения от 2016 г.
"Подписването на мирното споразумение и изпълнението му се третира по същия начин както неподписването му. Смятам, че това е порочен стимул", подчерта тя.
Докато по-голямата част от групировката ФАРК бе демобилизирана след мирните споразумения, няколко фракции се въоръжиха отново и сега действат поне четири дисидентски групи, често в конфликт една с друга.
Тези групировки заедно с ЕЛН, Кланът на Залива и десетки банди се стремят към контрол в страната, която остава най-големият производител на кокаин в света, посочва АФП.
