Българското машиностроене продължава да отчита сериозни спадове на оборотите от началото на годината досега, като очакванията са до края на 2025 г. да има задържане на негативната тенденция, коментира в интервю за БТА председателят на Българската браншова камара по машиностроене (ББКМ) Виолин Ненов. По думите му тази тенденция важи за производството в промишлеността като цяло, като по данни на Националния статистически институт (НСИ) индексът на годишна база към април 2025 г. се понижава с 10,4 на сто, а през юни - с 8,2 на сто.
"В машиностроенето ситуацията е подобна. Известно слабо подобрение за първо полугодие на 2025 г. НСИ отчита в сектор "Машини и оборудване", но и то е волатилно", каза Виолин Ненов.
Той беше потърсен във връзка с Деня на машиностроителя. Професионалният празник се отбелязва с Решение 245 на Министерския съвет от 12 август 1971 г. през втория неделен ден на октомври.
Под 5000 са активните машиностроителни предприятия
По данни на икономическото министерство към 2024 г. малко под 5000 са активните машиностроителни предприятия в България. Всъщност те са доста повече, но колко са точно, е трудно да се каже, отбеляза председателят на Камарата. От началото на годината досега лидерството в сектора запазва "Производството на машини и оборудване", а в един от основните сектори - "Производство на метални изделия без машини и оборудване", спадът от миналата година продължава да не е малък, каза Виолин Ненов.
"Данните, които получаваме, показват, че положението не се е подобрило качествено, тоест продължаваме да имаме тенденция към спад, но не във всички фирми и подсектори", посочи председателят на Камарата и изрази надежда тази тенденция да не се задълбочи до края годината. За сектора "Машини и оборудване" той отбеляза, че на база резултатите за първите пет месеца на тази година спрямо същия период на предходната, могат да се отчетат ръстове, макар и минимални.
Причините
Сред причините за тези резултати в машиностроенето председателят на Камарата открои геополитическите фактори, недостига на кадри, енергийните политики и други.
Очакванията на бранша са с продължаването на програмата за енергийна подкрепа на бизнеса част от проблемите да бъдат решени. "Смятам, че с промените в програмата се търси по-адекватно подпомагане на предприятията според реалните им разходи и производство, а не "на калпак", коментира председателят на Камарата.
Браншът продължава да изпива затруднения с нарушените вериги на доставки и срокове, както и с качеството на самите доставки, като това основно е следствие на геополитическата обстановка.
Трудно е да се очертае цялостна тенденция за машиностроенето, защото браншът включва и сектора на отбранителна промишленост, но и при него според председателя на Камарата не може да се каже, че има много сериозно подобрение. "Безспорно е, че има повишаване на показателите в предприятията от отбранителната индустрия, но това, че един от секторите е с добри резултати, не означава, че се подобряват сериозно показателите на цялото машиностроене", допълни Ненов.
Той посочи, че една от причините с негативно влияние върху дейността на предприятията е прилаганото в последните години значително повишаване на минималната работна заплата. "То влече не само принудително повишаване на средната, давайки при действащия механизъм база за ново повишаване на минималната, но и стимулиране на недобре квалифицираните и лошо работещи лица за сметка на квалифицираните, можещите и трудолюбиви работници и специалисти", коментира Ненов.
Въпреки че машиностроенето на България няма значим процент от износа си за САЩ, новата митническа политика на президента Доналд Тръмп няма как да не засегне и този сектор. Причината е, че фирмите от бранша изнасят сериозни количества за Европа и други части на света, които също са засегнати от новите митнически тарифи, каза председателят на Камарата. Проблем е например обмитяването при износ в САЩ с 50% на целите изделия, съдържащи метални части, докато това мито е за метали, а за останалите компоненти би трябвало да е определените 15%, посочи Ненов.
Според него подкрепата на държавата за секторите, засегнати от новите мита, за диверсификацията на пазарите е правилен модел, но това не е просто и бързо действие и засега машиностроенето не е усетило реалния ефект от действията в тази посока. Ненов определи географската трансформация на износа на българското машиностроене като труден процес, защото в страната има основно два вида производители - на крайни изделия, и поддоставчици.
Производителите на краен продукт няма как да се откажат от него и да започнат производството на ново изделие, като и пазарите им са ясни – основно Европа, Южна Америка, Азия. Втората група са фирми, които работят по поръчки на чужди компании - основно европейски и в най-голяма част от Германия. В момента те изпиват затруднения заради намаления обем на поръчки, което е обусловено от рязкото свиване на икономиката на Германия и други европейски страни. Тези фирми според председателя на Камарата много трудно могат да разширят пазара си, тъй като те произвеждат по конкретни поръчки.
За кадрите в машиностроенето
И тази година браншът е изправен пред липсата на кадри. Този недостиг е в цялата индустрия и в частност в машиностроенето като основен сектор на икономиката, отбеляза председателят на Камарата. По думите му трудно е да се направят разчети за кадровия дефицит в машиностроенето заради динамиката на процеса, който е свързан както с назначаването на хора, така и с напускането им. По-скоро тенденцията продължава да не е добра и няма как тя да се обърне бързо, отбеляза Ненов и изтъкна, че процесът на подготовка на висши инженерни кадри средно продължава поне 10 години от началото на подготовката за средното образование.
"Няма как да имаме бърз резултат, но трябва непрекъснато в тази насока да се работи", каза председателят на Камарата. Той отбеляза усилията на Министерството на образованието и науката, визирайки изпълнявания голям проект за модернизация на средното професионалното образование. Проектът трябва да завърши през 2027 година, но още от 2026/2027 учебна година в професионалните гимназии ще започне обучението по нови професии, по нови учебни планове и програми, като според председателя на Камарата това би трябвало доста да подобри подготовката в средното образование.
"Без успешно завършилите средно образование висшето много трудно може да повдигне нивото си, тъй като, получавайки недобре подготвени бъдещи студенти, се губи много време и усилия за доподготовката им. Всичко това е добре като постановка, но то ще отнеме много време", предупреди председателят на Камарата.
Той посочи, че в момента машиностроителните фирми решават кадровия си проблем, като доподготвят специалистите, които назначават до ниво, което им е нужно, за да вършат работа. "Това е неприсъща дейност, с немалки разходи, правени, за да се покрие дефицитът в образованието", коментира председателят на Камарата.
Вносът на кадри от трети страни се прилага както в цялата индустрия, така и в машиностроенето, но посочи също, че вносът на работна ръка от трети страни не решава проблема при машиностроенето.
По отношение завръщането на квалифицирани български специалисти в родината, Ненов каза, че има само единични случаи сред инженерно-техническите кадри в машиностроенето, а сред обясненията открои начина на живот, предлаган в чужбина, устойчивостта на позицията, която те заемат там, както и нестабилността на вътрешно-политическата ситуация в България.
Завръщат се доста кадри в IT сектора, немалко и в някои други сектори, но не и в машиностроенето, където са единични случаите на инженери с висока квалификация, обобщи председателят на камарата и допълни, че в САЩ и в западните държави квалифицираните инженери са дефицитни и високоплатени специалисти. Той обаче отбеляза, че има тенденция в родината да се връщат квалифицирани работници - например заварчици, но по данни на фирмите подобни кадри не се задържат достатъчно дълго, за да има ефект.
