НЗОК в нарастващ бюджетен стрес: Спад на приходи и незадоволителен контрол на разходи

От разговора ще научите:

🔺 Какви са приходите и разходите в бюджета на НЗОК към края на август т.г. и какво сочи тази тенденция на дефицит?

🔺 Ако трябва да се задоволят всички искания към НЗОК какъв бюджет би следвало да има касата?

Причините за напрежението в сектора са: по-ниски приходи от осигуровки тази година, повлияни от икономическото забавяне, инфлацията и остарялата методика за остойностяване на клиничните пътеки., посочиха в подкаста на БНР "В центъра на системата" Красимир Грудев, Мария Петрова и Аркади Шарков. 

"Касата е в клопка - приходите не растат, а разходите се увеличават по линия на инфлация, консумативи и заплати. Няма гъвкав механизъм за индексация, няма и контрол върху ефективността,“ коментира здравният икономист Аркади Шарков. 

"След излизането на Конвергентния доклад запознаха да "изскачат всички тези реално съществуващи и преди това подводни камъни" - а именно, че очакваните приходи не са тези , които са били заложени...

Наетите лица в България са около 2,3 милиона души, от тях около 1,7 хиляди са в частния сектор, а около 600 хиляди са в публичния сектор. Тоест 63 на сто от приходите в бюджета на НЗОК идват от 1, 700 хиляди граждани, които си плащат здравните осигуровки, тоест 1/3 от хората издържат 2/3 като ползватели на здравната услуга. Тук влизат и 9 те категории хора, за които държавата трябва да покрие като разход за здравни вноски

И така излиза, че за всеки 1,60 лв. внесени от нашия джоб за здравноосигурителна вноска, държавата покрива една един лев за групите, които всъщност най-много използват услугите на касата - деца и пенсионери, поясни още Аркади Шарков. 

Експертите обърнаха внимание и на неефективното управление на болничните бюджети.

И с всички опити да се досъберат пари с някакъв привиден контрол, било чрез съдебни дела, било чрез риториката за увеличение на здравната вноска, са излишни, докато ние не спрем "съпругата да харчи". Докато ние не я научим как се изкарват тези пари, за да може след това тя да си ги харчи както намери за добре, а в случая те трябва да бъдат харчени целесъобразно, според нуждите на обществото и потенциалните пациенти, коментира адвокат Мария Петрова за БНР. 

Болниците - между натиск и оцеляване!

"Имаме болници, които реално работят на загуба по определени пътеки. Те са принудени да наваксват с други дейности, което изкривява системата, особено след връщане на лимитите за болниците, посочи Красимир Грудев, председател на Управителния съвет на Националното сдружение на частните болници.

Според него липсата на прозрачност и методология за изчисляване на реалната стойност на медицинските услуги е довела до дълбоки дисбаланси. Интензивните грижи, мониторингът и високоспециализираните интервенции са сред най-скъпите групи пътеки, но често остават недостатъчно финансирани.

"Някои пътеки са недофинансирани, други - изненадващо щедри. Това създава изкуствени стимули и отваря поле за злоупотреби. Имаме и много сериозна инфлация, която не е отразена в цените на клиничните пътеки, процедури и т.н. частично е отразена само в ИБМП, най-вече при СИМП, но не и в болниците. 

Тази година нямаше и никаква индексация в цените на медицинските дейности, както имаше миналата година. Другия момент е, че рязкото намаляване на стойността на потребителската такса на един лев за болничен престой. 

За миналата година цялата надлимититна дейност на болниците беше заплатена през тази година от НЗОК, макар и на части, там където не се получиха, това стана чрез съда. Нека ясно да се знае, че всякакви илюзии за това, че няма да се заплати, трябва да бъдат избити от главата на който и да е...Надлимитната дейност дори и при сегашните условия ще се плати, независимо дали веднага или през съда, категоричен е Красимир Грудев. 

Проблеми в управлението и контрола

Сред системните слабости в управлението на касата най-честите са- недостатъчният капацитет за проверки, политизирани решения по отношение на лимитната и над лимитната дейност, промени в методиките, съдебни дела, които натоварват бюджета с лихви и разноски, забавяне на електронното здравно досие и контрола върху реалните услуги.

"Няма как да имаме ефективен контрол без електронна следа. Пациентът трябва да вижда в реално време какво се отчита по неговото име, коментира Аркади Шарков.

Какво може да се направи?

Експертите бяха единодушни, че необходим е цялостен ремонт на финансовата рамка на здравната система, включително: прозрачна методология за остойностяване на клиничните пътеки, индексация спрямо реалната здравна инфлация, засилен капацитет за проверки и електронен контрол, стимули за добрите изпълнители и санкции при нарушения, по-добра координация между институциите и болниците.

Финансовият натиск върху НЗОК е ясен сигнал, че системата достига лимита на своята устойчивост. Без прозрачност, методична реформа и реален контрол, здравната каса рискува да влезе в хроничен дефицит, който ще плащат не само институциите, но и пациентите.

"Дефицитът, който очакваме за бюджета, трудно е да се каже, миналата седмица имаше частичен отчет на НЗОК, към момента прогнозата е трудна, защото държавата има и други възможности, извън връщането на лимитите, да влива в дефицита...

Но реално ще имаме около 500 милиона лева дефицит, това намаляване на такса болничен престой от 5,80 на 1 лев беше трик за пред ЕЦБ и ЕК да скрием част от инфлацията, рязко имаше дефлация в здравеопазването, нещо, което по принцип не съществува, защото навсякъде има инфлация и се оказа, че дефлацията в болничната помощ е почти 1 на сто надолу на цените, следствие на това намаляване. Имаше и статия в Политико, че лъжем Европа с данни и след два дни тази статия изчезна. 

Най-вероятно в края на годината този дефицит няма да се покрие, няма по-голяма безработица, но и здравноосигурителните плащания не са тези, които се очакваха, прагът, на който се осигуряват хората не е в пълен размер, няма увеличение и на МРЗ и максимален осигурителен доход, макар, че това са временни мерки.

Със сигурност ще остане неразплатена реално извършена медицинска дейност, въобще не говорим за надлимитна, а също вървят в момента и ожесточени дебати за сумите, които фармацевтичните фирмите връщат към НЗОК по механизма за устойчивост и предвидимост на бюджета, тъй като все повече и повече връщат те, и от тяхна страна има отпор и искат това да се преразгледа, да има ревизия на механизма, за да имат те интерес да останат на българския пазар със своите продукти, този дебат върви и в Европа, поясни Аркади Шарков. 

"НЗОК няма да може да се разплати с всички и за всичко. Това, което се очаква фирмите да върнат към НЗОК по механизма възлиза на около 250 милиона лева и тази сума нараства всяка година и в един момент те също ще изпаднат в невъзможност да ги възстановят и ще остане едно недовземане, което още ще утежни бюджета на НЗОК. Неразплатените суми за дейности най-вероятно ще се прехвърлят към следващия бюджет за 2026 г. 

За бюджет 2026 г- пък не очакваме толкова голямо увеличение, както беше за този с един милиард, най-вероятно ще е с 500 милиона лева повече, а като се има предвид, че и толкова е неразплатено, значи ще сме на нула, тогава за нищо не може да говорим като увеличение в системата, посочи Красимир Грудев за БНР.  

На въпрос, ако НЗОК трябва да удовлетвори всички искания към нея, какъв бюджет би следвало да има за догодина и дали трябва да се вдигне здравната вноска, адвокат Петрова заяви, че без реформа не трябва да се вдига вноската, по отношение на дефицита в НЗОК - тя метафорично посочи, че - "Любовта е до време, но дългът е вечен", политиците направиха така, че тя да дължи тези пари безлимитно и безконтролно, но няма как да кажем колко пари ще стигнат на касата, защото системата е така направена, че да няма таван, и колкото и да са в преразход, все ще се намира кой да ги плаща, докато механизмът е по този начин, обобщи адвокат Петрова.