През периода 2020-2024 г. се наблюдава ясно изразена тенденция към влошаване на фискалната позиция на България, за което главно допринася значителното нарастване на разходите за компенсация на наетите лица и на разходите за пенсии.
Тези разходи формират съществена част от текущите бюджетни разходи и ще продължат да оказват натиск върху разходната част на бюджета поради разширяващото се прилагане на автоматични механизми за тяхната индексация.
Това се казва в изследване на Българската народна банка на тема "Анализ на фискалната позиция на България в периода след 2020 г.", в което са представени оценки за фискалната позиция на страната в контекста на цикличното развитие на икономиката.
Оценките показват тенденция към влошаване на фискалната позиция през разглеждания период и дават индикация за провеждане на проциклична фискална политика, която стимулира вътрешното търсене и създава допълнителен инфлационен натиск в условията на възходяща фаза на бизнес и финансовия цикъл в икономиката.
Това създава не само потенциални рискове за засилване на волатилността на макроикономическата активност, но и рискове за устойчивостта на публичните финанси:
"Провежданата през последните няколко години стимулираща фискална политика, която подкрепя вътрешното търсене и оказва инфлационен натиск чрез засилване на връзката заплати–цени, не действа синхронизирано с последователната антициклична политика на БНБ, осъществявана както чрез макропруденциалните инструменти, така и чрез ограничените инструменти на паричната политика на БНБ.
През по-голямата част от периода от края на 2021 г. до средата на 2025 г. макроикономическото развитие в страната се характеризира с устойчиво висока базисна инфлация, тенденция към съществено затягане на условията на пазара на труда, силен растеж на заплатите (както в частния, така и в публичния сектор), висок растеж на частното потребление и на кредита за домакинствата, както и със засилени темпове на нарастване на цените на жилищата
Освен потенциалните рискове за икономическата и финансовата стабилност наблюдаваното структурно влошаване на фискалната позиция създава рискове и за устойчивостта на публичните финанси.
Рисковете за фискалната устойчивост произтичат главно от силния растеж на текущи нелихвени бюджетни разходи, които са труднообратими по своя характер; разширяващото се прилагане на автоматични механизми за индексиране на бюджетните разходи, създаващо съществен краткосрочен и средносрочен натиск върху разходната част на бюджета, и перспективите за бързо нарастване на публичния дълг, независимо от текущото му ниско равнище.", се казва в анализа на Централната банка
"С цел ограничаване на тези рискове е необходимо предприемането на мерки за фискална консолидация, които допринасят за подобряване на фискалната позиция на страната и в същото време не оказват негативно въздействие върху икономическия растеж", посочват от БНБ.
И още: "Същевременно при отчитане на слабо рестриктивния характер на новите европейски фискални правила за страните с ниска задлъжнялост и с цел запазване на фискалната устойчивост на България е важно националните фискални правила да останат достатъчно консервативни".
В текущия брой на тримесечното издание на БНБ "Икономически преглед" е представен анализ на основните тенденции на развитие в българската икономика на база на публикувани към 25 септември 2025 г. макроикономически показатели:
• Растежът на икономическата активност в България се ускори през второто тримесечие на 2025 г. и възлезе на 3.5% на годишна база, като основните фактори за това бяха понижението на вноса на стоки и значителното ускоряване на растежа на правителственото потребление. По компоненти основен положителен принос продължи да има частното потребление, което се повиши с 6.9% на годишна база в реално изражение, подкрепено от нарастването на заетостта и растежа на разполагаемия доход на домакинствата, докато приносът на нетния износ остана отрицателен.
• Условията на пазара на труда останаха много затегнати през второто тримесечие на 2025 г. Заетостта се повиши с 3.7% на годишна база, а недостигът на работна ръка продължи да се увеличава до исторически високи нива. Тези фактори доведоха до силното повишение на номиналната компенсация на един нает с 18.5% на годишна база през второто тримесечие на 2025 г.
• Краткосрочните индикатори даваха разнопосочни сигнали за икономическата активност на фирмите и домакинствата през третото тримесечие на 2025 г., но като цяло индикираха, че частното потребление ще продължи да има ключова роля за растежа на БВП. Част от показателите, които проследяват текущата производствена активност на фирмите, се позиционираха под дългосрочните си стойности, докато оборотите в търговията на дребно се повишиха на годишна база и нагласите на домакинствата се запазиха на високи в исторически план стойности.
• Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), възлезе на 3.5% през август 2025 г. спрямо 2.1% в края на 2024 г., като ускорението се определяше основно от групите на храните и на услугите, при които годишната инфлация в последните месеци се задържа на нива от около 6-7%. Най-съществено влияние за ускоряването на инфлацията оказаха нарастването на разходите за труд на единица продукция в комбинация със силното частно потребление, което позволи на фирмите да пренесат по-високите производствени разходи към крайните потребители.
• През първите осем месеца на годината годишният темп на нарастване на кредита за домакинствата се запази близък до отчетения в края на 2024 г., като през август възлезе на 20.8% и за него с най-висок принос отново бяха жилищните кредити.
