Изследването, проведено сред 218 приемни родители от всички 28 области на страната в периода юли - септември 2025 г., показва, че пренебрегването и слагането на етикети са всекидневие за много приемни деца и техните семейства.
Децата в приемна грижа често идват от среди, белязани от насилие, бедност, липса на сигурност или пренебрегване. Те носят в себе си не само спомена за травмата, но и нейните последици - тревожност, страх, недоверие, ниска самооценка. Когато след това попаднат в общество, което ги етикетира като "проблемни", "чужди" или "втора ръка", травмата се задълбочава. Именно това иска да промени кампанията "Те са наша грижа" на Националната асоциация за приемна грижа, откъдето ни напомнят, че да подкрепяме тези деца означава да изграждаме общество, което разбира и лекува, вместо да подминава.
Пред Радио София изпълнителният директор на Националната асоциация по приемна грижа Александър Миланов коментира, че у нас съществува стигма към всяко различно създание.
"В основата на неприемането много често е неразбирането. Децата в приемни семейства, една значителна част от тях, вероятно са преминали през много драматични събития, но те не се вписват по най-добрия начин, особено в началото в училище или детска градина. Това са деца, които трябва да се адаптират, само че там, където основата е била здрава, адаптацията е по-лесна", обясни Миланов.
Изследвания показват, че социалната изолация и емоционалното отхвърляне активират същите невронни механизми в мозъка като физическата болка. Детето буквално преживява отхвърлянето, тялото и умът му реагират така, сякаш е наранено.
По думите на Александър Миланов, около 1500 деца у нас живеят в приемни семейства. Те попадат под Закона за закрила на детето и не могат да бъдат фотографирани лесно, да се показват лицата им или да се показват техните успехи.
"Представете си един първи клас, в който празнуваме празника на буквите. Детенцето, което е буквичката "О" е от приемно семейство. То трябва да бъде извадено от общата снимка на класа, защото за него много трудно може да се осигури разрешение от родното семейство за заснемане", посочи Александър Миланов.
"Това означава, че вместо да приобщим това дете, ние го отделяме", добави той.
"Правихме едно социологическо проучване с изследователския център "Тренд" и се оказа, че 80% от българите одобряват приемната грижа, обаче, когато отидем на ниво квартал, село, улица, блок, тази ясна дискриминация се среща", каза изпълнителният директор на Националната асоциация по приемна грижа.
"Приемните семейства дават възможност на много деца да се поправи счупеното им детство и да отидат на сигурно, там, където някой ще ги обича много, много за дълго", добави Александър Миланов.
Министерството на труда и социалната политика стартира кампания, която да вдъхнови нови хора да станат приемни родители. Според ресорния зам.-министър Иван Кръстев, това е единственият начин да се продължи с деинституционализацията и да няма дете, което да се развива извън семейна среда.
Подробности можете да чуете в разговора на Мария Илиева с Александър Миланов.
