Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Публична лекция, показваща нови изследвания с изумителни аспекти от творчеството и откритията на д-р Петър Берон, както и прожекция на документален филм за живота, просветителската и благотворителната му дейност, организира ОКИ-Красно село в Деня на народните будители на 1 ноември, в зала 1 на института, по повод 200 години от издаването на "Рибния буквар".
"Наричат д-р Петър Берон - човекът вселена, енциклопедистът, европеецът. Не е забравен, просто за широката публика е оставен встрани. Това беше и целта, която си поставихме - да разгърнем тези “залепнали страници” от нашата история и от нашето Възраждане, за да възродим паметта за него", коментира д-р Петър Граматиков, лектор и заместник-председател на международната организация BRIDGES (Cooperation Circle of United Religions Initiative).
По думите му, д-р Петър Берон е един от последните енциклопедисти на Европа. "Истина е, че той има всеобхватен интерес във всички научни области. Неговият "Рибен буквар” е само една минимална част от всичко, което е написал - над 10 хил. страници на френски и гръцки език. Неговата енциклопедия представлява седем тома научни трудове, които той нарича Pan-Episteme (от гр. Всенаука или наука за всичко). Иска да даде тласък на българския народ, за това и неговото благотворително дело е насочено към българските училища, към народната просвета и впоследствие, в свободна България, заслужено е включван във всяка една Златна книга на българските дарители за народна просвета, което Министерство на просвещението е издавало през 1911 и 1920 година.
Д-р Петър Граматиков посочи също, че д-р Петър Берон има интереси във всяка област на науката - физика, химия. "Определено предхожда големи световни учени. Не можем да кажем, че неговите теории са по-добри от техните, но да речем, се занимава с подводен вид безжичен телеграф, разработва науката Потамология - наука за реките, Таласология - наука за моретата.
В архивните фондове на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив намерихме писма от Петър Берон до Николай Павлович, в които той го моли и обяснява как да нарисува скици в неговата енциклопедия, за да покаже движението на вятъра и дори му е скицирал рисунка, която изпраща на Павлович - как трябва да изглежда вятъра”.
Николай Павлович е авторът и на единствения оригинален портрет на д-р Петър Берон. В архивите на пловдивската народна библиотека се пази и личното тефтерче на Николай Павлович, където има красива графика на млад мъж, като под нея саморъчно художникът е написал д-р Петър Берон. "Предполага се, че това е видял в къщата му в Крайова, негова снимка от годините на студентството му в Мюнхен", допълва още той.
За желанието на д-р Петър Берон българчетата да получат добро образование, свидетелства и фактът, че той е имал желание да плати на човек, който да обходи страната и да разбере дали във всеки град има училище. Продължението на тази негова мечта преминава и в изпълнителя на завещанието му - Евлоги Георгиев, който продължава благотворителната му дейност, посветена на образованието.
Д-р Петър Граматиков представи и юбилеен тритомник, посветен на 200-годишнината от първото издание на "Рибния буквар", изготвен от малко пловдивско издателство. В трите книги, авторите искат да покажат различните сфери на дейността на д-р Петър Берон. Разбира се, присъства и "Рибният буквар", но не първото издание, което обикновено се преиздава фототипно, а седмото, съпроводено от експертен коментар. Вторият том е "Произходът на първата човешка двойка", което е част от неговата Pan-Episteme. Третата книга е различен образ на д-р Берон от това, което е познато за него. Става дума за неговата система без повече пожари в градовете.
"Той разпространява безплатно една система за борба с пожарите в средата на XIX век, която се базира на научни, химически взаимодействия. Как с химически средства да се гасят пожарите по-професионално. Отива лично в Лондон и резултатите от срещите му в Адмиралтейството и от срещите му с английското правителство, където предоставя своята система безплатно и на английски език, са описани в една от първите български медии - виенското българско списание “Мирозрение".
След това той предоставя своята система и на руското правителство - на генералния консул на Руската империя в Букурещ. През 1891 г. същата система, преведена на френски език, се предоставя и на белгийското правителство, както и на френското правителство малко по-късно.
Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова в звуковия файл:
