Министрите по климата и околната среда от страните членки на ЕС ще направят последен опит да приемат нова цел, свързана с изменението, преди срещата на върха на ООН COP30 в Белем, Бразилия между 10 и 21 ноември, съобщава Ройтерс.
Непостигането на съгласие може да подкопае претенциите на Европейския съюз за лидерство на преговорите на COP30, които ще изпитат волята на големите икономики да продължат борбата с изменението на климата въпреки противопоставянето на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Държави, включително Китай, Великобритания и Австралия, вече представиха нови климатични цели преди COP30.
Но ЕС, който има едни от най-амбициозните политики за намаляване на емисиите на CO2 в света, се мъчи да овладее негативната реакция от страна на индустриите и редица правителства, които са скептични, че могат да си позволи нови мерки, наред с приоритетите на отбраната и промишлеността.
През септември членовете на ЕС не успяха да се споразумеят за климатична цел за 2040 г., което ги остави в надпревара за споразумение дни, преди председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да се срещне с други световни лидери на COP30 в Белем, Бразилия, на 6 ноември.
"Геополитическият пейзаж рядко е бил по-сложен", заяви европкомисарят по климата Вопке Хукстра пред среща на министрите по климата в Канада през изминалия уикенд, добавяйки, че е уверен, че блокът ще одобри новата цел.
"Европейският съюз ще продължи да прави всичко възможно, дори при тези обстоятелства, в Белем, за да поддържа ангажимента си към мултилатерализма и Парижкото споразумение“, каза той.
Отправната точка за разговорите е предложението на ЕК за намаляване до 2040 г. на нетните емисии на парникови газове в съюза с 90% спрямо нивата от 1990 г., за да се поддържат страните на пътя към нетни нулеви емисии до 2050 г.
Италия, Полша и Чехия са сред тези, които предупреждават, че това е твърде ограничаващо за местните индустрии, борещи се с високите разходи за енергия, по-евтиния китайски внос и американските тарифи.
Други, включително Нидерландия, Испания и Швеция, посочват влошаващите се екстремни метеорологични условия и необходимостта да се настигне Китай в производството на зелени технологии като причини за амбициозните цели.
Проектът за компромис, видян от Ройтерс, който министрите ще обсъдят, включва клауза, поискана от Франция, позволяваща отслабване на целта за 2040 г. в бъдеще, ако стане ясно, че горите в ЕС не абсорбират достатъчно въглероден двуокис (CO2), за да я постигнат.
Брюксел също така обеща да промени други мерки, за да се опита да спечели подкрепа за климатичната цел. Те включват контролиране на цените на предстоящия пазар на въглеродни емисии и обмисляне на отслабване на забраната за двигатели с вътрешно горене до 2035 г., както беше поискано от Германия.
Евентуалното днешно споразумение ще изисква от министрите да се договорят за дял от 90% намаление на емисиите, който страните могат да покрият чрез закупуване на чуждестранни въглеродни кредити - ефективно смекчаване на усилията, изисквани от местните индустрии.
Франция заяви, че кредитите трябва да покриват 5%, повече от първоначално предложения от Комисията 3% дял. Други правителства твърдят, че парите биха били по-добре изразходвани за подкрепа на европейските индустрии, отколкото за закупуване на чуждестранни CO2 кредити.
За постигане на целта е необходима подкрепа от поне 15 от 27-те членове на ЕС. Дипломати от ЕС заявиха в понеделник, че гласуването ще бъде оспорвано и може да зависи от една или две променящи се позиции.
Министрите ще се опитат първо да се споразумеят за целта за 2040 г. и от това да извлекат ангажимент за емисиите за 2035 г., тъй като ООН поиска именно това да бъде представено от страните преди срещата по климата COP30.
