Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Икономисти обвиняват Мерц в използване на нов дълг за социални помощи, а не за инвестиции

Фридрих Мерц
Снимка: БТА

Германският канцлер Фридрих Мерц е обвинен от икономисти в насочване на милиарди евро нов дълг, предназначен за инвестиции в отбрана и инфраструктура, за финансиране на по-висок бюджет за социални помощи и други текущи разходи, съобщава "Файненшъл таймс"

Бундесбанк и два икономически мозъчни тръста предупредиха, че значителна част от планираните допълнителни заеми на правителството вероятно ще бъдат използвани за области, които би трябвало да бъдат финансирани от обикновения бюджет – включително данъчни облекчения или субсидии.

След като спечели федералните избори в Германия през февруари, Мерц сключи знакова сделка със социалдемократите и Зелените за разхлабване на заложения в Конституцията лимит на дълга за инвестиране в инфраструктура и отбрана.

Новите правила отвориха вратата за до 1 трилион евро допълнителни инвестиции в тези две области през следващото десетилетие, което се очаква да стимулира растежа на БВП на Германия след четири години стагнация. Дълговата спирачка, която ограничава заемите до 0,35% от БВП през дадена година, продължава да се прилага за останалата част от бюджета.

Германският икономически институт IW - мозъчен тръст, финансиран от работодателски организации - е поредният, който изрази опасения, предполагайки, че поне 40% от планирания допълнителен дълг до 2029 г. ще бъде използван за запушване "на дупки" в редовния бюджет.

Коалицията на Мерц използва "цял набор от уловки", за да заобиколи правилата, според които допълнителните заеми трябва да бъдат изразходвани за допълнителни инвестиции в отбраната и инфраструктурата, заяви IW в изследователска бележка, публикуван само седмици преди германският парламент да гласува за бюджета за 2026 г.

"Тази бюджетна манипулация рискува да подкопае бъдещата конкурентоспособност на Германия", отбеляза икономистът от IW Тобиас Хенце, цитиран от финансовото издание.

Според оценките на IW, Берлин планира да вземе назаем допълнителни 271 милиарда евро до 2029 г. в сравнение с предишни средносрочни планове. Само 164 милиарда евро от тези средства са предназначени за военни или инфраструктурни инвестиции. Останалите 107 милиарда евро ще бъдат използвани за финансиране на други държавни разходи, като например данъчни облекчения за сектора на хотелиерството и ресторантьорството и по-високи пенсии за неработещите майки, се твърди в доклада на германския икономичвески институт.

Немската централа банкка - Бундесбанк също предупреди по-рано тази година, че допълнителните заеми на правителството "се използват в значителна степен за създаване на друга фискална свобода на действие", което предполага, че дългът ще се увеличи "без еквивалентно увеличение на отбранителните способности и инфраструктурата".

Централната банка прогнозира, че бюджетният дефицит на Германия ще нарасне до 3,5% от БВП през 2026 г. и ще се увеличи допълнително до около 4%, в сравнение с около 2% през 2025 г.

По подобен начин, базираният в Мюнхен мозъчен тръст Ifo заяви през септември, че "ключови инвестиционни проекти в основния бюджет се съкращават и прехвърлят към специални фондове", след като икономическия институт извърши подробен анализ на повече от 5700 отделни бюджетни пера. Социалните и отбранителните разходи "се увеличават забележимо", казаха от института Ifo.

Берлин разтяга новите правила за заеми "далеч отвъд политически договореното", твърди Данял Баяз, министър на финансите от Зелената партия на провинция Баден-Вюртемберг, предупреждавайки, че това е "нахален" ход, който ще притъпи очакваните положителни ефекти върху икономическия растеж. 

"Голяма част от парите се вливат в мерки, които нито укрепват нашата инфраструктура, нито подобряват конкурентоспособността ни", посочи той.

Себастиан Дюлиен, директор на изследванията в икономическия мозъчен тръст IMK в Берлин, финансиран от германски синдикати, заяви, че финансовото министерство технически отговаря на изискванията, определени в закона. Той обаче отбеляза, че това, което всъщност може да се класифицира като допълнителни инвестиции, е неточно дефинирано и лесно за манипулиране.

Той обаче подчерта, че краткосрочните ефекти върху растежа на БВП няма да бъдат притъпени. 

"В макроикономически план е до голяма степен без значение в краткосрочен план дали парите се използват за инвестиции или за други разходи", каза той.

Помолено за коментар от "Файненшъл таймс", немското финансово министерство заяви, че всички бюджети до 2029 г. ще отговарят на правилата, определени в конституционната промяна. Те постановяват, че поне 10% от основния бюджет ще бъде използван за инвестиции.

Всяка сума над това се счита за "допълнителна" и има право да бъде покрита от новия инфраструктурен фонд на страната от 500 милиарда евро. 

"Преходите между основния бюджет и специалните фондове бяха направени там, където бяха технически обосновани и разумни", каза говорител на министерството.

Армин Щайнбах, главен икономист в финансовото министерство, оспори някои от методологията на докладите на институтите, като предположи, че те са използвали като ориентир "завишени планирани инвестиционни данни", които са предшествали създаването на инфраструктурния фонд от 500 милиарда евро.

Той също така каза, че са били направени предположения, че 100 милиарда евро от фонда от 500 милиарда евро, които ще бъдат разпределени на федералните провинции, няма да бъдат използвани за инвестиции, "което не е даденост".

По публикацията работи: Явор Римски
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна