България и целият Балкански регион се превръщат в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми. Това е един от изводите в аналитичния доклад "Справяне с ТикТок-крацията на Балканите", изготвен от базираната в Брюксел неправителствена организация Балканска инициатива за свободни медии съвместно със "Сенсика" - българска платформа с изкуствен интелект за медиен мониторинг.
България е сред страните с най-високи нива на съдържание в нарушение на правилата и неавтентична активност в ЕС. Различни български партии, включително радикални формации като МЕЧ, "Възраждане" и "Величие", както и мейнстрийм сили като ГЕРБ и ПП–ДБ, използват тактики на координирано поведение, неотбелязано платено съдържание и автоматизирани мрежи за дезинформация, пише в документа.
Вместо централизирана кампания като тази на Калин Джорджеску в Румъния, българският случай разчита на фрагментирани, но постоянно активни стратегии, подпомагани от мрежи от "сайтове гъби" – евтини, анонимни и масово мултиплициращи се домейни.
ТикТок се превръща в основна платформа за политическо влияние, въпреки забраната за политическа реклама. Докладът показва как партиите изграждат мрежи от официални акаунти, инфлуенсъри, фалшиви профили и фен страници. МЕЧ, "Възраждане" и особено "Величие" са най-активните.
Впечатление прави и използването на стратегии като злоупотреба с популярен хаштаг. Друга тактика е системно бомбардиране с коментари от фалшиви профили. Част от мрежите използват и дълги надписи, видео поредици и ангажиращо съдържание като това на ДПС-Ново начало и ПП–ДБ, за да се представят като по-автентични и да избегнат модерация от платформата.
Фейсбук остава водеща платформа за политическо съдържание, особено за ГЕРБ и ПП-ДБ. Десетки страници и групи, често свързани със "сайтове гъби", разпространяват синхронизирано фалшиви новини.
Телеграм, както и в Румъния, служи като координационна платформа за активисти и тролове, докато YouTube замества телевизията за голяма част от аудиторията.
Следващото сериозно предизвикателство пред информационната сигурност в България ще бъдат президентските избори през 2026 г., когато Румен Радев няма да се кандидатира поради ограничения брой мандати.
Надпреварата ще бъде силно оспорвана и ще има голям залог както за вътрешната, така и за външната политика. Умората на избирателите, политическата апатия и рязко нарасналото недоверие към медиите и други демократични институции представляват сериозни заплахи за изборния процес, който ще се проведе на фона на въвеждането на еврото в България и продължаващата война в Украйна - две дългогодишни и значими теми за дезинформация в страната.
