Непредставително допитване на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) показва тревожни тенденции за преживяванията на младежите, настанени в приемни семейства.
84% от участвалите са преживели форма на насилие преди настаняването в приемно семейство - физическо, емоционално или пренебрегване.
61% от младежите посочват, че учител е коментирал историята им по неподходящ начин, а почти половината чувстват, че към тях има по-занижени по отношение на успеваемостта им критерии, само защото са от приемно семейство. 38% се чувстват "невидими", тъй като някои теми се избягват в училище, а това допълнително засилва усещането им за различност.
Най-сериозен остава натискът от връстници. 56% от младежите са били подигравани, 48% казват, че са изолирани от общи инициативи и дейности (канене на рождени дни, излизания и др.), а 75% се срамуват да признаят, че живеят в приемно семейство. Онлайн средата усилва този натиск, близо една трета съобщават за онлайн обиди, провокативни въпроси или анонимни нападки.
"Имаме горчивия опит и знанията, че децата в приемна грижа започват да бъдат "невидими", никой не иска да ги чуе и има различно отношение към тях още в детската градина, но е странно, че това се случва и в училище. Социалните работници и учители много за занижили професионалните си критерии и емпатията си, за разлика от приемните родители. От известно време в Асоциацията говорим и обучаваме учителите да разпознават насилието в училищата, за да могат да помагат на децата", отбеляза пред БНР-Радио София Гинка Илиева от мениджър в НАПГ и приемен родител от 16 години.
Проучването показва ясно, че стигмата е форма на насилие. Тя не винаги е видима, но действа ежедневно - в подигравките, в пренебрегването и изолацията от връстници, в по-ниските очаквания към тях и поставянето на етикети. Тази среда поддържа висока тревожност и затруднява изграждането на стабилна идентичност и принадлежност сред младежите в приемна грижа, допълват от НАПГ.
Чуйте разговора на Мария Илиева с Гинка Илиева.
