Временна изложба с фрагменти от богатата етнографска колекция на рода Славейкови представя Националният литературен музей по повод 198 години от рождението на Петко Рачов Славейков. Експозицията може да бъде видяна до края на 2025 година.
Етнографската сбирка на възрожденския просветител, поет, фолклорист, преводач и публицист, борец за независима българска църква и за национално освобождение, съхранява изящни образци на българската шевица от края на XIX – началото на XX в. Изключителна ценност са експонатите, участвали в Цариградското изложение през 1873 г., сред които са: женска сватбена носия, подарена на Петко Славейков от жителите на Воден; ковьор, съставен от 9 старинни колана от Плевенско, покривки, килими и възглавници, съшити от оригинални български ръкоделия.
През 1874 година Петко Р. Славейков пише в списание “Читалище”: “В бъдеще тя (изложбата) трябва да се превърне в постоянно и постепенно подобрявано учреждение. Тя може да заеме вид на народен музей”.
Интересът към фолклора и любовта към народната шевица Петко Р. Славейков предава и на наследниците си, които опазват сбирката. Етнографската колекция на рода Славейкови днес се съхранява в Националния литературен музей.
Временната изложба, която представя богатата етнографска колекция на рода Славейкови, може да бъде видяна в Къща-музей "Петко и Пенчо Славейкови", на софийската ул. "Георги С. Раковски" 138. Пред БНР-Радио София главният уредник на къщата-музей Радослава Манова определи Петко Р. Славейков като ренесансова личност – не само човек, който съчетава в себе си разнородни таланти, но и възприема света с разум и сетива, с които е любопитен да го опознава.
"С написването на една сатира срещу гръцките владици, Славейков попада още като юноша в центъра на обществения водовъртеж. Така се потвърждава и правилото, че бурните революционни години и епохи, раждат също така будни и борбени, многопластови личности, които променят времето в което живеят.
Дейностите, с които свързваме името на Петко Славейков са много и много значими и различни. Той свързва целия си живот с Ботевото схващане за служба на народа", отбеляза тя, разказвайки за дейността на Славейков като учител-просветител в различни краища на страната.
Той систематизира, събира, подрежда и издава народни песни, пословици и поговорки. Два пъти преписва “История славянобългарска“, която променя цялостния му светоглед – от нагласата “Как да спася душата си“, до максимата “Как да спася народа си“, което прави чрез езика и литературата. Петко Славейков превежда и побългарява много чуждоезични художествени произведения, той е един от основоположниците на българската възрожденска литература. Литературното му дело и творчество допринасят за процесите на формирането ѝ и утвърждаването на българския книжовен език в този период. Той е първият автор на басни, преди Стоян Михайловски, както и на първата у нас готварска книга. Издава и първите стихотворни книги – песнопойка и басненик, написва една от най-красивите български поеми (според литературния критик Тончо Жечев) “Изворът на Белоногата“, с която си спечелва безсмъртие“, разказа Радослава Манова.
Какво се знае за Славейковата библия създадена по време на цариградския му период, какво можем да видим още в изложбата, посветена на твореца в къщата-музей "Петко и Пенчо Славейкови", чуйте в разговора на Гергана Пейкова.
