Самата Любомира развълнувано сподели: Петя Павлович беше безкрайно всеотдаен човек, който живееше с музиката и успя да запали за хоровото изкуство целия състав. Бе много взискателна, в работата си обръщаше внимание на детайлите и влагаше цялото си сърце и старание, така че съставът да звучи добре и да даде сто процента от себе си. Всички оценявахме това. Сега като държа тази награда ми е много сантиментално. Беше ми мъчно когато почина и останах, въпреки че хорът се разпусна. Нашата малка групичка по-късно стана основа на състава – той се възроди, постепенно започнаха да идват нови и нови хористи. За мен е голяма чест да получа наградата на името на големия български диригент Петя Павлович.
Концертът в НМА бе в рамките на Музикални празници „Петко Стайнов“. Петя Павлович е техен създател. Годината е 1994, градът е родният й Казанлък. Днес събитието се провежда и в Казанлък, и в София. Диригентката е и инициатор за основаването на фондация, която носи името на големия български композитор Петко Стайнов (също родом от Казанлък). До последните си дни тя е била неин художествен секретар и един от основите й двигатели, с множеството идеи и инициативи. Хорът в Казанлък, който носи името на Петко Стайнов, години наред е ръководен от Петя Павлович. Той също участва в концерта по повод годишнината й.
Представителният хор на Врачанската епархия, начело с нейния възпитаник Траянополски епископ Киприан бе третият състав, който чухме в концерта. Киприан е единственият православен епископ, диригент на църковен хор и филхармония. Освен обявената програма, той поднесе изненада на публиката. Заедно с мъжкия състав към хора в чест на мама Петя, както я нарече, изпълниха „Достойно ест” от Петър Динев.
Финалът на концерта в Музикалната академия бе изключително вълнуващ. Трите хорови състава излязоха на сцената за съвместни изпълнения. Накрая прозвуча „На многая лета” и химнът на българското хорово изкуство – „Родна песен”.
Снимки: предоставени от организаторите на концерта
Переменная облачность
