На 27 март отбелязваме Международния ден на театъра. Първите театрални постановки в България са свързани с читалищата – център на духовния и обществения живот в страната в средата на ХІХ век. Първият спектакъл е представен в град Шумен на 15 август 1856 година – комедията „Михал Мишкоед” на учителя Сава Доброплодни. За основоположник на българския театър и първи български режисьор е смятан Добри Войников. Творбата му „Криворазбраната цивилизация” е била най-добрата българска комедия до края на 19-ти век. Популярна постановка е и „Иванко – убиецът на Асеня” от Васил Друмев. Началото на професионалния театър у нас поставя през 1904 г. драматичната трупа „Сълза и смях”, която е преименувана в Български народен театър.
В Деня на Мелпомена ви представяме Столичния куклен театър. Той е основан през 1946 г. от актрисата Мара Пенкова с нейни лични средства. През годините в него са показани над 300 спектакъла, всеки сезон трупата подготвя 6 нови заглавия – за деца, за възрастни и семейни представления. Трудно ли се намират съвременни български пиеси за куклен театър? На този въпрос отговаря директорът Кирякос Аргирóпулос:
Да, трудно се пише за куклен театър. Той има свои специфични особености. И не винаги онова, което се пише, е качествено и пригодно за сценична версия. Но ние поощряваме писането на пиеси за куклен театър, ежегодно се провеждат редица конкурси.
В недалечното минало на открити летни сцени актьори успешно представяха множество разнообразни спектакли, а трупи гостуваха в селища, в които нямаше куклен театър. През последните години обаче повечето представления се показват в самия театър, тъй като не е лесно да се подготви пиеса, която да се играе под открито небе. Затова Столичният куклен театър реши да се обърне към най-малките зрители:
Ние направихме пиеса за бебета, за деца, които са в тази възраст, когато още трудно общуват със света, със своите родители, а ние решихме да ги поканим на театър. В този проект различното е, че се работи с едни дечица, които още не могат да говорят, които тепърва откриват думичките „мамо” и „татко”. И третата думичка, която вероятно ще научат, ще бъде „театър”, – с усмивка казва Кирякос Аргирóпулос. – Според мен, това е страхотна идея, и ние ще продължаваме да развиваме този проект за деца от 1 до 3 години.
Спектакълът „Бебешка песен” има възпитателен характер: актьорите с помощта на куклите обясняват, кое е правилно и неправилно, кое е „да”, а кое е „не”. И децата реагират, осъществяват контакт. Те стават от килимчетата, докосват куклите, играят с играчките, изследват предметите на сцената, активно участват в показваната история.
На какво учи директора на Столичния куклен театър общуването с децата?
На чистота, вероятно. На неподправеност, на искреност, защото децата владеят това в съвършенство. Те са и коректив. Ако сме подготвили нещо за тях и то не задържа тяхното внимание, това означава, че не сме го направили добре. Детето става от стола, започва да се разхожда из салона, а ако му стане съвсем скучно, то просто си отваря вратата и излиза навън. Докато възрастните стоят, все пак, от благоприличие. Така че общуването с децата ни учи, и ние взаимно се обогатяваме.
Да са здрави. И най-много да обичат три неща: ученето, изкуството и спорта – пожела на малките и големите любители на кукли директорът на Столичния куклен театър Кирякос Аргирóпулос.
Снимки: Столичен куклен театър