Радка Алексова: Хор "Мистерията на българските гласове" е моят втори дом вече 45 години

Радка Алексова е от поколението народни певци, израснали в естествената среда на селските трудови делници и празници, огласяни от народна музика. Заложбите си развива и усъвършенства неусетно по звуково-подражателен път от песните на самобитни граовци, които чува от ранна възраст.

Не съм имала планове като дете какво искам да уча и да работя. Бяхме три деца, бедността беше голяма, но имахме реки, гори и поляни. Пеех в училищния хор, който беше много добър. Обичах да рецитирам стихотворения на празниците. В училищни театрални постановки съм участвала. Въобще предопределено ми е било да съм на сцената. През 60-70-те години на миналия век у нас съществуваха много самодейни народни състави към културни домове и читалища. Така след едно прослушване в родното ми село Студена попаднах в хора към Профсъюзния дом на миньорите – град Перник. Оттук започна и моето истинско развитие. Диригентът Боян Нанков беше всепризнат вокален педагог. Тук научих граовското тресене – характерен орнамент за фолклорната област, чийто представител съм аз.

Голямата школа на народното пеене ме доведе в народния хор на Радио София. Това беше голям прелом в моя живот – творчески и житейски. Четири десетилетия Боян беше мой съпруг, композитор, диригент. Всичките ми песни – солови и дуети са негови обработки, дирижирани и записани с него и Народния оркестър на БНР. През 1971-а – годината, в която постъпих в хора, имахме турне във Франция. Това са първите ми незабравими спомени. През 1988 г. швейцарският продуцент Марсел Селие стана кръстник на нашия хор „Мистерията на българските гласове”. А през 90-а година дойде и наградата „Грами” – поименна на всяка певица. Получавахме покани от цяла Европа, Азия, Америка. Правехме продължителни турнета, концертирахме в най-големите зали в света. Нашият хор е избран за посланик на европейската култура по света. Аз съм пяла в дует, квартет, но личният ми принос към успеха на този хор е „Безродна невеста” и „Запали се Янина планина”. Всички тези години бях един щастлив човек. Тежко понесох загубата на Боян, но имам син и внуци, които обожавам. А хорът „Мистерията на българските гласове” е моето второ семейство вече 45 години. Благодаря на Господ!