В театъра на сетивния лабиринт зрителят опознава себе си

Всяко пътуване започва с първата крачка. А ако пътуването е към себе си, не се бойте да влезете в лабиринта! На изхода ви очакват облекчение, трансформация, безмълвие. 

„CREAtorium – Лабиринт в лабиринта” е съкровена театрална среща, в която всичко е възможно. На нея зрителят не съзерцава сцената пасивно, а твори наравно с актьорите. И ако им се довери, ще мине през разтърсващото преживяване да изгуби и повторно да намери себе си в Лабиринта от безкрайни възможности.

Представлението е дело на Театъра на сетивата София – изследователска лаборатория, която създава спектакли в необичайни пространства като запустели фабрики, музеи, молове, сред природата. В тях класическите роли на драматурга и режисьора са размити, а елементите на историята възникват от колективен творчески процес. CREAtorium-ът се играе в НДК, но не на конкретна сцена, а между етажи, коридори, пролуки и загадъчни пространства. Така с навлизането в сетивния лабиринт външният свят изчезва и с всяка крачка усещането за тук, сега, преди, тогава, аз, другите се променя.

Какво още е сетивният театър и с какво се отличава той от традиционния, разказва Златина Толева, организатор и артист.

Разликата е много голяма – в традиционния театър публиката е неподвижна, скрита в тъмното и анонимна, която наблюдава какво се случва на сцената. Докато в театъра на сетивния лабиринт публиката е главното действащо лице, главният герой. Той се движи, среща се с актьорите и от него се очаква да взаимодейства и да изгради своя личен път и преживяване през лабиринта. Той не е пасивен участник, а активен сътворец.

Всеки зрител преминава индивидуално през приключението, наситено със сетивни провокации – слухови, осезателни, обонятелни, визуални, вкусови.

Той може да предприеме дълго пътуване през лабиринта, където да навлезе в тъмното, да се отворят сетивата му, да усеща аромати, да се довери да го водят. Това е съкровено и трябва лично да бъде преживяно от всеки.

Златина Толева добавя, че от всеки спектакъл се раждат толкова сюжетни линии, колкото са хората в лабиринта. Просто спектакълът се разиграва на вътрешния екран на съзнанието и провокира асоциации и спомени, различни за всеки участник.

Това  е нещо, което всеки самостоятелно извлича – казва Златина Толева. – А какво ще бъде посланието за всеки човек, зависи от това на какви провокации ще реагира най-много. Изобщо театърът на сетивния лабиринт е покана да разширим собствените си граници на удобното, на познатото, за да преоткрием докъде можем да стигнем и да разберем нещо ново за себе си. Целта ни е да създадем условия, в които хората да се доверят и да се отворят. Т.е. да им помогнем, тъй като често ходим по зададени пътеки, действаме механично и по инерция. И всъщност в театъра на сетивата, където не знаем какво ни очаква, където всичко ни е ново и непознато, е много по-лесно да станем съзнателни и да бъдем внимателни в момента, тук и сега.

И ключовата дума зад всичко това е „преживяване”.

Впрочем, театърът на сетивата е древна практика, донесена в Европа от колумбийския антрополог Енрике Варгас. У нас е представена през 2006 г. благодарение на негов ученик – уелският режисьор и изследовател Юън Бриок, който обучава първата група от български артисти в метода на сетивния театър. Днес той има зад гърба си редица представления и социално-артистични проекти благодарение на артисти от различни сфери на изкуството – актьори, режисьори, художници, сценографи, музиканти и дори психолози.