Юлия Спиридонова с номинация за най-голямата награда за детска литература „Астрид Линдгрен”

Наскоро, по време на Франкфуртския панаир на книгата, бяха обявени номинациите за престижната награда за детска литература „Астрид Линдгрен” за 2017 г. Тя е учредена от шведското правителство през 2002 г., за да отличава творби или дейности с висока художествена стойност. Съдържа и важно условие – лауреатите да „прегръщат” човешките ценности, изповядвани от легендарната шведска писателка. За наградата, известна още като „Малкия Нобел”, са номинирани общо 226 кандидати от 60 държави. За първи път сред тях са и двама българи – художникът Любен Зидаров и Юлия Спиридонова. Ние се свързахме с Юлия – един от най-обичаните съвременни детски писатели. Като сценарист тя има над 400 заснети сценария, излъчени по БНТ. Литературата за деца си остава нейната голяма любов. Ето как реагира писателката на новината за номинацията си:

Като дете Юлия е обичала много да чете, но са й липсвали книги за нейната възраст. Трудно намирала четиво, което да даде отговор на въпросите, които вълнуват един млад човек. През 80-те години се появява поредицата „Библиотека „Връстници”, която отчасти запълва тази празнота. Това я провокира да започне да пише детски книги и успехът не закъснява. В тийнейджърската й поредица са „Тина и половина”, „Графиня Батори”, „Макс”, романи, написани благодарение на читателския интерес. Ето какво ни разказа авторката за последния си роман – „Кронос”:

„Кронос” е много специална книга за мен, по-различна от предишните  три романа. Всеки от героите ми се бори с огромни проблеми. Но ничия борба не може да се сравни с тази на Кронос. Главният герой е на 17 години, математически гений, гордостта на гимназията и в същото време тежък наркоман. Това е една изключително искрена книга. Исках да се прочете и от тези, които не обичат да четат, и от родителите. Да остави дълбоко впечатление и ясна представа, какво е да си наркоман и колко трудно е да се пребориш и опиташ да се върнеш между живите. Дано родителите разберат същината и тежестта на проблема.

Детската писателка е разбрала, че е необходимо не само да се опитваш да пишеш интересно за деца, а да покажеш на максимално голям брой млади хора, колко хубаво и забавно е да се чете. Ето защо тя обикаля из страната, среща се с деца, създава няколко дългогодишни доброволчески инициативи с голям успех, които имат за цел да покажат на подрастващите, колко е важно да се чете. А за тези, които все още не познават буквите, е инициативата в Столична библиотека „ Кой обича приказки”, където доброволци четат приказки на бъдещите читатели. Най-голямата болка за Юлия е, че програмата по български език и литература по никакъв начин не насърчава четенето, а точно обратното. Подборът на художествените произведения в учебниците отблъсква децата, вместо да ги стимулират да четат.

Има ли си Юлия Спиридонова любим автор и герой?

Аз чета много и ми е трудно да отделя само един. Може би най-голямата звезда на моето детство и до ден днешен си остава Астрид Линдгрен. Това е причината да съм толкова щастлива от тази номинация. Астрид Линдгрен и като творец, и като човек е била винаги като пътеводна светлина за мен. Тя е писател, който буквално преобърна живота ми. Когато прочетох „Пипи, дългото чорапче“, бях изумена от идеята да се напише такава книга. Тогава започнах да мечтая един ден да стана детски писател – най-страхотната професия на света, сподели Юлка, както я наричат нейните почитатели.

Победителят ще бъде обявен на церемония в Националната библиотека в Стокхолм на 4 април 2017 г.