Своите „Дневници – драски и шарки“ Големинов започва на 24 юни 1935 г. – една година след завръщането си от Париж. Списва ги – с големи интервали – до премиерата на „Ивайло“ – февруари 1959 г. Продължава и с отделни бележки и в следващи години. Дневниците..
Американската нация, конгломерат от множество нации и етноси, намерили нова родина в тая точка на света, създава постепенно и своя култура. На базата на онова, което всеки етнос, акостирал на гостоприемния американски бряг, носи като бит и душевност,..
Процесите на изграждането на аржентинската професионална музикална култура са като при всяка млада национална култура – в т.ч. и българската: дълбока връзка с националния фолклор във всички пластове и разновидности. Т.н. генерацията на столетието –..
Виенските класици довеждат до съвършенство сонатната форма, основана на хармонична симетрия, контрастност в темите и разработките – форма универсална, неподлежаща на национални ограничения. Взирането в т.нар. "национален колорит" ще дойде по-късно, при..
След романтичната „обсебеност“ от фолклора, в който творците намират изгубени национални и човешки ценности, композиторите от началото на ХХ в. и по-нататък излизат извън националните граници в търсене на колорит, нови идеи. Испанското по традиция..
Петко Наумов, Димитър Хаджигеоргиев, Александър Кръстев, Емануил Манолов, Панайот Пипков – първите български професионални композитори, получили началното си музикално образование предимно от чешки музиканти, които около Освобождението пристигат в..
Уникалността на квартета не е просто в перфектното свирене – тя е в амбицията за съзидание, за постоянно творчество; амбицията да облича в музика всяко явление, да превръща музицирането в средство за общуване. За „Кронос“ фолклорът е не само модел, той е..
„Нестинарка“, балетът, който донася на Марин Големинов признание в България и зад граница, е не просто еталон за творческия път на автора си: той е показателен и за интересите му. През целия си живот той изследва българската старина, търси и дълбае теми и..
В 45-годишното си съществуване уникалната институция „Кронос“ създава и нова публика, и нов музикален продукт. „Кронос“ руши граници между жанровете, между публика и изпълнители. Провокира и толерира типичното за американеца любопитство – да види как..
На международния фестивал за съвременна клавирна музика прекрасният арменски пианист Хайк Меликян изпълни – в рамките на разнообразна стилистично програма – две творби от арменски композитори: Соната – посвещение на Комитас от Арутюн Делалян и Шест..
