Юрваме се с Виктория Бешлийска, защото сме петимни и рачаме да говорим. Така би звучал езика ни, ако някои от думите ни не бяха остарели и не бяха напуснали полето на съвременното. В страницата си „Words do words „ Виктория Бешлийска буквално..
Над мен са звездите, едри като круши. Пресягам се към една. Сокът ѝ се стича по небето – черно като волска кожа, и пада на дъното му. След малко оттам започва да изнича бяла светлина. Има едно място в интернет, което събира стари думи и..
