Шуменски лекарки със златни сърца

Пациент от Шумен и екипът, който го връща към нормалния живот, станаха герои в Националната кампания „Живот със сърдечна недостатъчност“ на Института за здравно образование. Хора от различни градове споделят как се е променил животът им след поставянето на диагнозата и как се справят със заболяването заедно със своите лекари.

В шуменската история участват три лекарки. Техният екип е илюстрация на синхрона, с който трябва да бъде обгрижван пациент с подобно заболяване – както в болнична, така и доболничната помощ.

Пациентът е Веселин Велков, който работи като администратор в шуменски хотел. В рамките на няколко години получава инфаркт и му слагат пет стента. Заради уврежданията на сърцето, развива сърдечна недостатъчност – сериозно хронично заболяване, което драстично променя начина на живот. Сърцето отслабва, не успява да изпомпва добре кръвта и да доставя кислород до органите. Пациентите усещат силна умора дори при минимални усилия, задух, имат отоци по крайниците.

„Макар че работата ми не е тежка, се уморявах много. Има 20-30 стъпала до хотела, аз не мога да ги кача, не ми стига въздухът. Някои ми казваха да отивам в Плевен, но подписах декларация, че никъде няма да ходя и останах тук“, разказва Веселин Велков.

Решението да се лекува в Шумен връща Веселин към живота и работата в хотела. Заслугата е на три млади лекарки, които остават в родния си град и шуменската кардиология въпреки възможностите за кариера другаде. Благодарение на тях, Веселин вече не усеща най-честите симптоми на сърдечната недостатъчност – няма умора, задух и отоци.

„За първи път срещнах Веселин в болницата. Той дойде с инфаркт, беше много уплашен. Тръгна си с усмивка на лице, защото успяхме да му помогнем“, спомня си д-р Йоанна Ганчева.

Амбулаторно той се проследява при д-р Деница Димитрова, която го включва на съвременна терапия, достъпна с протокол по Здравна каса. „Виждам много отчетливи ползи. Не се задъхва, работи без проблем, гледа оптимистично на живота“, казва д-р Димитрова.

„Сърдечната недостатъчност е тази патология, при която с годините, въпреки че има лечение, хоспитализациите, смъртността и финансовите разходи за лечение постоянно нарастват“, споделя наблюденията си и д-р Яна Милева. Но и трите лекарки са единодушни, че когато между тях и пациентите съществува доверие, надежда винаги има.