„Научи ме да обичам“ е стих от популярна песен на Емил Димитров. „Научи ме да обичам“ се казва и спектакълът, с който ще бъде отпразнуван 20-тия рожден на сцена „Назъм Хикмет“ в Разград.
Тя е част от големия културен институт, който включва още Драматичния театър „Антон Страшимиров“ и Филхармонията „Проф. Димитър Ненов“.
Неслучайно в този специален концерт тази вечер ще участват целият творчески състав на сцена "Назъм Хикмет", камерна формация към симфоничния оркестър и танцьорите от Капанския ансамбъл. Включват се и ветераните от бившия Държавен драматично-музикален театър „Назъм Хикмет“ Адем Байрактар, Севдие Чакър и Ахмед Буранов.
Постановката е на известната актриса Марияна Бранкованова, сценографията е на Теодор Даскалов, хореографията е дело на Виолета Желязкова и Зехти Бамов, а аранжиментът на песните е поверен на Илия Рибицов.
Спектакълът ще направи своеобразна разходка през всички запомнящи се изяви на сцена „Назъм Хикмет“ от последните 20 години.
За Марияна Бранкованова събитието събира заедно красотата на българската народна носия, на турския кафтан и на ромския костюм. По време на целия концерт ще има танци и песни от българската и турската естрада, като в първата част публиката ще има досег до възстановки на танци на емблематичната за Лудогорието Аничка Бочева.
За появата на спектакъла „Научи ме да обичам“ Марияна Бранкованова изказва и специалната си благодарност към административния, творческия и техническия състав на театрално – музикалния и филхармоничен център в Разград, без чиято помощ и грижа концертът нямаше да го има.
След честването на 20-та годишнина на сцена „Назъм Хикмет“, което е тази вечер, на 27 март, в Международния ден на театъра ще има премиера на постановката на Христо Симеонов „Има ли смисъл да утепваме мечка“ от Панчо Панчев.
Чуйте още от интервюто на Миглена Стефанова с Марияна Бранкованова.
4 сборника събра и издаде Народно читалище „Христо Ботев – 1910“ в търговищкото село Голямо Соколово последните няколко години. Още един е готов. В тях са събрани детски броенки, български народни песни и наричания, български пословици и поговорки, гатанки и детски игри. Два пъти читалището е номинирано в престижната национална листа „Живи човешки..
Празничен концерт по случай Деня на независимостта организира Симфониета Шумен в деня на празника от 11:30 ч. в концертна зала „Проф. Венета Вичева“. Под диригентството на маестро Славил Димитров ще прозвучат произведения, носещи духа на свободата и националната гордост. В събитието ще участва Фолклорен хор „Елица“. Фолклорен хор „Елица“,..
Делян Димиев един от меломаните у нас, за когото виниловите плочи са носителите на музика за ценители. Самите тях той открива в антикварни магазини, купува ги от чужбина или получава дарения от частни колекции. За Делян плочите са като книгите, които не трябва да се изхвърлят на боклука. Сред най-ценните екземпляри, които притежава в музикалния..
Комиксите не са съвременно явление и не тръгват от популярното списание „Дъга“ (излизало в периода 1979 – 1992). Тази графична култура у нас има много по-дълбоки корени. Това е показано в пътуващата изложба с български комикси, представена днес в галерията на Корпус II на Шуменския университет. В 24 платна е разказана историята на българските..
На 150-ата годишнина от рождението на художничката Елена Карамихайлова са посветени събитията в следващите месеци в шуменската галерия, която носи нейното име. Освен мащабната изложба с над 60 картини на авторката, която се открива на 18 септември, от културния институт са подготвили експозиция с творби на прочути художници и скулптори, родени..
С 20 събития в Шумен се завръща младежкият фестивал „Деца на джаза“. Той започва на 24 септември и продължава четири дни. Третото издание чества покойния професор Добри Палиев (1928 – 1997) – основоположник на съвременната българска перкусионна школа, развил таланта си в Шумен. За галаконцерта на сцената на Младежкия дом на 27 септември от 11:00 часа..
„Силен характер, силен дух и огромен талант, отдаден всецяло на изкуството“ – така изкуствоведът доц. д-р Ружа Маринска преди десетилетие описа първото действително ярко присъствие на жена-художник в българската история на изкуството. Името й не ни звучи чуждо, но за съжаление като при десетки други примери творчеството й остава слабо познато на..