"Пиета" на Ким Ки-Дук е сред заглавията с престижни награди на "София филм фест"

"Пиета" на Ким Ки-Дук - със "Златен лъв" от фестивала във Венеция, "Кралски афери" на Николай Арсел с две награди "Сребърна мечка" от Берлин и "Ловът" на Томас Винтерберг с три отличия от Кан са сред заглавията с престижни награди на 17-ия "София филм фест" (СФФ) през март, съобщават организаторите.

"Пиета" - "шокиращ, на моменти жесток филм за възможността за изкупление и преоткриването на човечността" - разказва историята на събирача на дългове Кан До (Ли Чжон Чжин), който живее тъжен, празен и самотен живот - самоналожен избор, - за да култивира хладнокръвието, необходимо за "професията" му.

Един ден на вратата му се появява жена, която твърди, че е майката, изоставила го като дете. . .

"Често си задавам въпроса какво представлява човекът, какво означава да бъдеш човек. Може би публиката ще каже, че новият ми филм отново е твърде брутален. Но това насилие е просто отражение на онова от реалността, което присъства до известна степен във всеки от нас", коментира южнокорейският режисьор.

"Кралски афери" - със "Сребърна мечка" за сценарий и за мъжка роля - на Микел Бое Фолсгард, "разгръща" важна страница от датската история и припомня събития, довели до поставянето под въпрос на установения социален ред и революциите, които обхващат Европа в края на 17-и век.

В края на епохата на Просвещението - в Дания през 1770 г., Каролин Матилд е елегантна и добре възпитана английска принцеса, която се интересува от изкуство и философия и има нещастието да е омъжена за датския крал Кристиан Седми, ревнив мъж с влошаващо се психично здраве. Светъл лъч в живота на кралицата се оказва появата на влиятелния д-р Струнзе (в изпълнение на магнетичния Мадс Микелсен от "Коко Шанел и Игор Стравински") - горещ привърженик на Волтер, Русо и Дидро. Тайната страст на Каролин Матилд променя завинаги съдбата на цялата нация.

Мадс Микелсен печели награда за мъжка роля в Кан за "Ловът". Седмият филм на датския режисьор Томас Винтерберг се връща към проблема за нефункционалността на семейната единица и напомня за любимия на критиката "Празненство" (1998). Темата за истината, която убива, разработена в типичния за режисьора психологически стил, е вплетена в един трогателен филм, в който лицемерието и абсурдът напомнят за света на Ларс фон Триер, отбелязват познавачи.

"Исках да разкажа за загубата на невинност, на физически контакт между хората, за загубата на приятелство, когато се намеси страхът, и за слуховете, които се разпространяват като вирус, особено с посредничеството на новите медии", отбелязва Винтерберг.