С изложбата "Създаден с изкуство", представяща най-старата колекция на Националния военноисторически музей, институцията отбелязва 97-ата си годишнина. Очаква се изложбата да бъде открита от министъра на отбраната Ангел Найденов в присъствието на министъра на културата Петър Стоянович от 18.00 ч. утре в галерия "Средец" на Министерство на културата, съобщиха от музея.
Показани са 60 творби, акварел и графика, рисувани по фронтовете на войните за национално обединение, на едни от най-изтъкнатите майстори на изобразителното изкуство - Владимир Димитров - Майстора, Борис Денев, Ярослав Вешин, Димитър Гюдженов, Константин Щъркелов, Атанас Михов, Никола Танев, Александър Мутафов, Петър Морозов и др.
Непоказвани досега са рисунките на Чудомир и част от работите на Владимир Димитров - Майстора, и Борис Денев, а графиката "Лозенград, 21.12.1912 г. ", е първата творба на Денев на военна тематика.
Комплектуването на художествената колекция започва още в годината на създаването на музея. Повод за това е организираната ежегодно от Академията на изкуствата в Берлин изложба, в която през 1916 г. участват около 25 български художници. Техните творби са откупени от Министерството на войната и стават първите експонати на музея, а художниците за дълги години свързват творческата си съдба с него, пише в съобщението.
В Балканските войни /1912-1913 г./ част от художниците са мобилизирани, а останалите постъпват в българската армия като доброволци. В Първата световна война /1915-1918/ те получават статут на военни художници към Щаба на Действащата армия и отделните дивизии и полкове.
От Владимир Димитров - Майстора НВИМ притежава 148 произведения /акварел и перо с туш/ и 13 живописни платна, от Борис Денев - 71 рисунки, от Петър Морозов - 172, от Александър Мутафов - 144 рисунки и 19 живописни платна, от Ярослав Вешин - 19 батални живописни платна и 12 акварела, от Димитър Гюдженов - 38 живописни платна и 9 акварелни рисунки, от Атанас Михов - 10 акварелни рисунки и 5 живописни платна, от Христо Йончев - Крискар - 16 акварела. Изложбата ще бъде отворена за посещение от 2 до 7 юли.
Първите български граждани, пожелали евакуация от Ливан, се прибраха тази вечер с полет от Бейрут, извършен с правителствения самолет „Еърбъс“ от екип на Държавния авиационен оператор. Те бяха посрещнати на правителствения терминал на летище София от служебния премиер Димитър Главчев, министъра на транспорта и съобщенията Красимира Стоянова и..
От 1 октомври тръгва директен бърз влак между Русе и София с новодоставените германски вагони, съобщават от БДЖ. От централната гара в Русе композицията ще тръгва в 06.17 часа и ще пристига в София-Север в 12.15 часа. На връщане влакът ще потегли в 14.35 от централна гара София и ще пристига в Русе в 21.53 часа, без прекачване. Досега нямаше..
Добре би било и площадът, и катедралата да се преименуват от "Св. Александър Невски" на "Св. Иван Рилски" . Това мнение изрази историкът проф. Иван Илчев пред БНР във връзка с предложението на общински съветници от "Синя София" площадът пред храм-паметника "Св. Ал. Невски" да бъде преименуван на българския светец Иван Рилски, небесен..
Въпреки запорираните сметки на Столичния автотранспорт, автобусите на градския транспорт няма да спрат да обслужват пътници. В това увери общинският съветник Симеон Ставрев. Тази седмица Столичният общински съвет ще заседава, за да ще бъде решено как да се вдигне запора на сметките на общинското дружество. Причината за запора е ремонт на..
Под моста на Околовръстния път с бул. "Симеоновско шосе" жители на столичния квартал "Симeоново" протестираха заради лошата инфраструктура, натоварения трафик, както и липсата на канализация. Има решение на нашите проблеми, каза за БТА организаторът на протеста Йордан Филиповски. Той посочи, че има два пробива, които са посипани с натрошен..
Столичната община отпуска заем от 6 милиона лева за автобусния и електротранспорта в София. Докладът трябва да бъде гласуван от Столичния общински съвет. Председателят му Цветомир Петров потвърди за bTV, че ще свика извънредно заседание. Миналата седмица в..
Линията на бедност през 2025 г. ще бъде 638 лв. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание. Размерът й ще се повиши със 112 лв., или с 21,3% в сравнение с 2024 г. Новият размер на линията на бедност ще окаже благоприятно въздействие върху уязвимите и най-нискодоходните групи от населението.С увеличаването й ще нараснат обвързаните с нейната..