Почина режисьорът Рангел Вълчанов

Почина големият български режисьор Рангел Вълчанов, съобщиха за БТА от Съюза на българските филмови дейци. 

Рангел Вълчанов е роден на 12 октомври 1928 г. в с. Кривина, Софийска област. През 1952 г. завършва театрална режисура във ВИТИЗ /дн. НАТФИЗ/ "Кръстьо Сарафов" при проф.Боян Дановски. От 1952 г. работи в Студията за игрални филми (СИФ) "Бояна" като асистент режисьор и режисьор-постановчик, член на директорския съвет в СИФ "Бояна".

През 1958 г. дебютира с филма "На малкия остров", преди това играе като актьор в 6 филма. Филмът е отличен с втора награда за режисура на Международния кинофестивал на трудещите се в Прага, Чехословакия (1959). От този филм започва дружбата на Рангел Вълчанов и със сценариста Валери Петров и оператора Димо Коларов. С този екип през 1960 и 1962 г. той снима филмите "Първи урок" и "Слънцето и сянката". Рангел Вълчанов е автор на около 17 игрални и десетки документални филми, като в повечето от тях е сценарист и режисьор. Творбите му в игралното и документалното кино остават в класиката на българското киноизкуство като свидетелство за духовните постижения на нацията.

За филма си "Слънцето и сянката (1962) режисьорът Рангел Вълчанов получава наградата за режисура на Фестивала на българския филм във Варна (1962), наградата на ФИПРЕССИ на Международния кинофестивал в Карлови Вари, Чехословакия (1962), медалът за ксперимент в областта на киното на Международния кинофестивал в Сан Франциско, САЩ (1962), наградата на американското филмово списание "Шоу" за обещаващ млад талант, Диплом Втора степен на Международния технически конкурса в Москва, СССР (1962), наградата на родителското жури на Международната филмова среща за младежта в Кан, Франция (1963). Филмът е номер 1 в класацията на 5-те най-добри филма, третиращи темата за ядрената война на Международния кинофестивал в Мелбърн, Австралия (1963).

За филма си "Инспекторът и нощта" (1963) получава наградата за режисура от Фестивала на българския филм във Варна (1964). За филма си "Следователят и гората" получава наградата за режисура за филма на Съюза на българските филмови дейци за 1975 г. (1976), наградата "Златна мечка" от Международния кинофестивал в Берлин (1976). За филма си "Лачените обувки на незнайния войн" (1979) получава наградата за режисура на Фестивала на българския игрален филм във Варна (1980), голямата награда "Златен паун" на VIII Международния кинофестивал в Делхи, Индия (1981).

За филма си "А сега накъде?" (1988) той избира 26 студенти, които да изиграят ролята на млади актьори преследващи мечтите си. Двадесет години по-късно Рангел Вълчанов успява да събере 23 от онези 26 някогашни щастливци във филма "А днес накъде" (2007), за да разберат какво се е случило с техните герои и с тях самите през годините. Филмът получава наградата ФИПРЕССИ и Наградата на Съюза на българските филмови дейци от международния филмов фестивал "Любовта е лудост" във Варна (2007) и Наградата на журито от Международния телевизионен фестивал "Златна ракла" в Пловдив (2007). Други негови филми са "Търси се спомен..." (1964), "Вълчицата" (1965)"Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров" (1966) "Езоп" (1970), "Лице под маска" (1970), "Шанс" (1971), "С любов и нежност" (1978), "За къде пътувате" (1986), "... Немирната птица любов" (1990), "Фатална нежност" (1993) и др.

Сред десетките му документални филми са "Пътешествие между два бряга" (1967), "Любомир Пипков" (1974), "Мечтател" (1982), "Индия, моя любов" (1983), "Гена Димитрова" (1983), "Индия завинаги" (1985), "Спомени от бъдещето" (1986), "Марангозов" (1992), "Орошаков" (1992), "За кервана и неговите кучета" (1999), "Изстрели в храма на удоволствието" (2003) и др. Автор е на книгите "Всички ще умрем, а сега наздраве" (2010), "Ура! Най-после и онемях" (2012), "Хем съм сам, хем няма никой" (2013). На 25 февруари 2003 г. е представена книгата на Григор Чернев "Един българин в Прага", посветена на режисьора Рангел Вълчанов, който през втората половина на 60-те години на 20 век работи в тесен контакт с чешки кинодейци в България и Чехословакия. Това сътрудничество тогава завършва с 3 игрални филма - "Езоп", "Лица под маска" и "Шанс".

Филмите му са високо оценени в България и в чужбина. Многобройните международни награди правят творчеството му известно в цял свят. За цялостното си творчество е носител на Голямата награда "Златна камера" на Съюза на българските филмови дейци /СБФД/ (1980), на Наградата за цялостно присъствие в българското кино (1990), на Наградата на СБФД (1994), на Специална награда на Международната академия на изкуствата (1997), наградата "Киноцентър - Бояна" за 2003 г., наградата "Паисий Хилендарски" (3 ноември 2008).

През 1995 г. е обявен от кинематографичната общност за режисьор номер 1 на България за 20 век. На 9 октомври 2012 г. е избран за академик от Съвета на академиците на Българската академия на науките. На 31 май 2013 г. режисьорът Рангел Вълчанов получава наградата за цялостно творчество на Българската филмова академия. Два пъти е осител на най-високото отличие на Министерството на културата - наградата "Златен век" - за 2004 г. и за 2013 г. Носител е на орден "Стара планина" - Първа степен (22 януари 1999) и орден "Св.св.Кирил и Методий" с огърлие (4 ноември 2008).