Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

43% от родителите са съгласни детето им да учи с дете със специални образователни потребности

| обновено на 03.09.14 в 11:48
Снимка: БГНЕС
88% от родителите на деца със специални образователни потребности твърдят, че подкрепата от училището е единствената, която получават извън семейството. Това сочат резултатите от национално проучване, проведено по поръчка на Центъра за приобщаващо образование.

Над 70 процента от българските учители заявяват, че се нуждаят от методическа подкрепа, за да могат да развият потенциала на всяко дете в класната стая. 43 процента от анкетираните са съгласни детето им да се обучава заедно с дете със специални образователни потребности. Също толкова се колебаят. 14 процента са против. 22 процента от българските родители се страхуват, че децата със специални образователни потребности биха свалили нивото на класа. 11 на сто се опасяват, че и тяхното дете би могло да придобие подобни затруднения вследствие на общуването с другите.

Разбирането ни, откровеността ни към различните се повишава, но нямаме като че ли обяснителен модел какво значи да си различен и това поражда страхове и понякога нежелание детето да учи в класната стая. Мисля, че всеки един от нас трябва постепенно да се учи на това
, каза в предаването "Преди всички" изпълнителният директор на центъра Ива Бонева. Според нея няма яснота колко са точно децата със специални образователни потребности:

Има яснота само за една малка част, тези които са минали ЕКПО комисия и са на ресурсно подпомагане. Но по-голямата част от тях остават неразпознати и неподкрепени и по-скоро минават в училище с етикета "мързеливи“,“лоши“," глезени“ или "глупави“ Остават неразпознати техните обучителни затруднения, така че ние не знаем колко са те. Не е правено такова проучване в България.

Такова дете е обречено на тормоз или то самото става такова, което тормози, защото е по-добре да си лош, отколкото да си глупав, това всички го знаем. А те си избират някаква такава стратегия на поведение, която да им помогне да се справят с живота и с времето, прекарано в училище. При всички случаи те не развиват потенциала, това е със сигурност. 

Основните проблеми, които родителите на деца със специални образователни потребности идентифицират, са липсата на адаптирани материали, недостатъчните възможности за извънкласни занимания, липса на подкрепа от специалисти и ресурсни учители и недостиг на подготвени кадри.

Самите учители също са неподкрепени и често самотни  и те имат нужда да знаят какво трябва да правят с едно дете, което има по-различни потребности или по-различно поведение. Защото в момента  законодателството  не е лошо, то казва, че всички деца трябва да бъдат в обща класна стая, но не казва как трябва да това стане и това не се учи в университета, обясни Ива Бонева. Тя съобщи, че Центърът за приобщаващо образование е разработил проект  "Едно училище за всички":

Заедно с 5 училища-партньори в София и София – област ще създадем за 2 години българския модел как едно училище може да стане приобщаващо и самата среда да се промени, така че всяко дете да се чувства добре и прието, да паднат бариерите пред децата.

Разговора на Таня Величкова с Ива Бонева можете да чуете от звуковия файл.


.




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.