Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

TTIP или краят на демокрацията в Европа?

Какво всъщност стои зад Трансатлантическото споразумение за инвестиции и търговия между САЩ и ЕС и може ли да имаме разумни причини да го подкрепяме, ако не знаем конкретните му клаузи? Също така - имаме ли ясна представа за икономическите и екологични последици от едно такова споразумение, прикрити умело от екстазната за всеки модерен неолиберал идея за "споразумение за свободна търговия"? Подобни въпроси обсъждаха днес журналисти и експерти на дискусионния форум "Рискове за българската индустрия от TTIP" в хотел "Балкан", организирано от списанието за политическа култура "A-specto", "Солидарна България" и фондация "Фридрих Еберт".

В ефира на "Радиокафе" коментирахме темата с колегата от програма "Хоризонт" Петър Волгин, който обърна внимание на няколко важни рискови фактора, които засягат това партньорство, за което обикновено или не чуваме нищо, или чуваме колко благодатно за всички ще е то.

"Проблемът е там, че началото на това партньорство беше водено на тъмно със секретни договаряния между ЕС и САЩ, в последно време нещата взеха да се променят, защото започна да излиза повече информация затова какво се подготвя, а с това в цяла Европа се увеличиха и протестите срещу споразумението."

Според Волгин това не е просто споразумение, а битка между мултинационалните корпорации и малкия и среден бизнес от друга страна, като печелившият накрая е ясен - още по-голямо разрастване на корпоративните структури в различни сфери на бизнеса за сметка на малките производители. Освен това трябва да се обърне внимание и на фактът, че това не е просто някакъв търговски договор, който се сключва за кратък период от време и който, дори и да не е чак толкова добър, в един момент ще изчезне и нещата ще се върнат постарому. Петър Волгин добави, че много наблюдатели определят това споразумение като икономическото НАТО, защото ако бъдат приети тези клаузи, така както са заложени, последиците ще продължават години наред върху всички държави.

Но ако тръгнем от другата страна, а именно на всички онези, които откриват единствено конспирация и параноя в страховете на граждани, движения, леви партии и организации, можем да провидим и преспиването на големия проблем, а именно краят на демократичните принципи в Европа. Защо? Тук се появява и може би най-неприятният ефект от този договор, а именно, фактът, че се накърнява националният суверенитет от гледна точка на законодателството. Ако възникне спор между чуждестранния инвеститор и държавата, този спор няма да бъде решаван от местните законодателни органи, а от вече придобилият гражданственост арбитраж, който ще действа в пълна анонимност и по никакъв начин няма да е ясно кого точно защитават в този арбитраж и как са избрани неговите членове. По силата на този механизъм чуждестранни компании могат да използват частни съдилища (арбитражи/трибунали) и да съдят правителства, ако сметнат, че техните печалби или инвестиционни възможности са засегнати от нови закони или промени в политиката. Фирмите могат да търсят обезщетения в огромни размери, достигащи милиарди евро. С други думи на компаниите се дават правомощия да оспорват  и потенциално да отменят решения на суверенните правителства.

"Ако държавата реши, че трябва да бъде повишена минималната работна заплата и я повиши, тогава някоя мултинационална корпорация може да прецени, че това повишаване на минималната работна заплата се отразява зле на нейния бизнес, тя тогава може да подаде иск във въпросния арбитраж и ще осъди държавата затова, че компанията не е могла да си прибере печалбите, които е калкулирала в началото", допълни като пример още Петър Волгин.

Да припомним, че последната седмица протести срещу властта на корпоративните компании и срещу строгите мерки за икономии от ЕС към Гърция имаше в Брюксел, а срещу политиката на остеритет на Консервативната партия на Великобритания стотици хиляди излязоха и по улиците на Лондон.

Чуйте разговора с модератора на дискусионния форум - радиожурналиста Петър Волгин.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35

Жажда за чаена култура

Festeaval  – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..

публикувано на 22.02.25 в 09:36