Няма специален сезон за произведенията на високата литература - онази, която ни пронизва като с ледено острие и ни води из нажежения свят на плътните образи. Жан Жьоне с "Дневник на крадеца" е точно такава книга.
Животът на героите на Жьоне е част от неговия живот и може би заради това замахът, с който претворява уродливите образи на най-отчуждените в обществото - престъпниците, сутеньорите, проститутките - в красива естетика, напомняща "Цветя на злото" на Бодлер, но в проза.
Жан Жьоне е певец на злото, на еротизма, на насилието и хомосексуалната любов и един от предвестниците на бийт поколението. Син на проститутка, която не познава, Жьоне от малък започва да краде, да влиза в затвора и да бъде гонен оттам заради "хомосексуални актове", след което обикаля Европа, като проститутка и бездомник. Комбинацията между изискан стил на писане и експлозия на еротиката и красивото във физиката на беззъбите затворници и нищетата им, може да ви накара да искате да препрочитате предното изречение и дори да си водите записки.
В студиото на радио София Темз Арабаджиева сподели, че "Жьоне представя своята психотерапия, защото цялата книга е психодрама на неговите преживявания и една жанрова автофикция. Изключително фин еротизъм, въпреки грубите щрихи, които налага" .
Това е книга, изповед на човек, който не страда от собствените си постъпки и ни води в крайността на екзистенциализма между любовта, бруталността, омразата, кражбата, престъплението, насилието и удоволствието.
"Дневник на крадеца" в много голяма степен е произведение на времето си. Появява се през 30-те години и се нарежда до Селин, Хенри Милър с "Тропик на рака" и Джордж Оруел с "На дъното в Париж и Лондон".
Жан Жьоне е бил високо ценен от интелектуалци като Жан Кокто, Жак Дерида, Жан Пол Сартр и Симон дьо Бовоар, които пишат студия за него и са повлияни от разбиранията му.
Чуйте повече за романа "Дневник на крадеца" в разговора на Юлия Владимирова с Темз Арабаджиева.
Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..