Мизерните доходи, които години наред, вече седем-осем, а на места девет даже, не са актуализирани по никакъв начин и накрая стигнахме дотам, че хората с висше образование, с магистратури и с езици да получават заплата, която дори е по-ниска от бъдещата минимална работна заплата от първи януари догодина, коментира причините за протеста президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Хората, които управляват, трябва добре да се вслушат в този протест, допълни Димитър Манолов:
Не бива хората, които взимат решения, да се подвеждат по това, че тези хора не са шумни. Те не могат да бъдат, както вече казах. Те са други хора.
Към настоящия момент началната заплата на млад музеен специалист с магистърска степен е 400 лева, която от 1-ви януари трябва да бъде увеличено с 20 лева, за да се изравни с минималната заплата за страната. От 400 до 450 лева получават болшинството от уредниците и реставраторите в музеите и галериите, които имат над 20 години трудов стаж. В библиотеките 420 лева е началната заплата на библиотечен специалист, която от 2016 г. се изравнява с минималната. От 450 до 550 лева получават повечето библиотечни специалисти, които имат над 20 години трудов стаж.
Работещите в музеите в София протестират пред сградата на Народното събрание. В 13 часа те изнесоха протестна декларация до председателя на Народното събрание Цецка Цачева.
Професор Валерия Фол, която беше от първите подкрепили подписката в подкрепа на протестиращите, допълни:
Колегите заслужават да им се обърне по-голямо внимание и със заплатите, и със средствата, с които разполагат, за да работят, защото без тях и без работата на музеите и библиотеките, архивите и галериите, страната ни ще се превърне в един организъм болен от Алцхаймер. Това са пазителите на паметта.
Служителите на Националния исторически музей (НИМ) също се включват в общонационалния протест на работещите в музеите и галериите. Един от начините им на протест беше символичен арест на директора на музея Божидар Димитров в кабинета му.Според директора на НИМ проблемът не е само в ниските заплати, но и в липсата на пари за дейности:
Музеи има много - то иначе не е музей, а социално учреждение, в които някои хора получават заплата. Няма заплащане на изложби и няма заплащане за дейности, които ние искаме да направим - няма пари за археологически разкопки и за откупки на предложени от граждани предмети, намерени случайно или тяхна собственост, нито за за химикали за лабораторията и така нататък, и така нататък. Мъчим се със средства, които печелим от билети и от дарения.
В Бургас близо 150 служители на музеи, библиотеки и читалища от цялата област протестираха срещу ниското заплащане на труда им. Протестиращите издигнаха транспарант с въпрос "Докога ще бъдем оценявани за жълти стотинки" и надписи "Искаме достойни заплати за достойния ни труд", "Не ни унижавайте с минимално заплащане". Те преминаха от централния площад до сградата на Областната управа.
Социални са нашите проблеми, казаха служители от Регионалната библиотека и читалищата.
Подкрепям протеста, заяви областният управител на Бургас Вълчо Чолаков, който се срещна с протестиращите:
Считам исканията ви за справедливи, считам начина, по който правите тези искания, за абсолютно демократичен и допустим. Заявявам, като администратор, като политик и като човек, който е родител и който обича четенето, ще положа максималното от себе си, за да има ефект.
Работещите в Регионалния исторически музей и Художествената галерия в Добрич проведоха протестно шествие в ранния следобед по централната пешеходна зона на града. Протестите на други места, като Смолянската регионална библиотека, бяха символични – с отличителни ленти на протестиращите служители.
Служителите на Регионалния исторически музей в Ловеч също избраха като форма на протест да приемат днес посетителите си безплатно.
Работещите в Регионална библиотека "Пенчо Славейков" във Варна също участваха в т.нар. "Ден на недоволството". Те уточниха, че недофинансирането води до заплаха за опазването на движимото и недвижимо културно наследство. В подкрепа на библиотекарите, с лентички "Аз протестирам", в протестите ще участват и служителите от Градската художествена галерия, музеите и Театрално-музикалният продуцентски център.
И работещите в читалища и в читалищните библиотеки от Пловдив и областта се събраха на протест пред сградата на областната управа. Хората също поискаха достойно заплащане и повече средства за издръжка на институтите и внесоха декларация с исканията си.
Настояваме за адекватна държавна политика в областта на опазване на културното наследство и разпространението на информации и знание, както и за двойно увеличение на държавния стандарт за една субсидирана читалищна бройка. Смятаме, че основната работна заплата в сектора трябва да стане равна на две минимални работни заплати, за да достигне равнището поне на средната за България, подчерта Ана Бекирова, която работи в Калояново и е председател на Сдружението на читалищата.
За миналата година стандартът беше 6940 лева за една щатна бройка, като сумата е за 12 месеца – за издръжка и за дейност, за осигуровки и за заплати, както и за всичко, което ви дойде на ума, че трябва да се прави в едно читалище. Тази година този стандарт е увеличен със 120 лева, а разделено на 12 месеца – това означава по десет лева на месец. Имаме място и в 21-ви век, особено в селата, където има училища – много деца нямат възможност да купят всички учебни помагала, а ние, примерно, купуваме едно или го преснимаме, или го оставяме за ползване в библиотеката. Просто да ни разберат, че все още ни има и че имаме желание да работим, допълни Берикова.
За да изразят недоволството си от ниския размер на средствата за култура в Бюджета на 2016 година, както и от ниските заплати и обезличен статут на културните институти, се събират и работещите в пловдивските музеи и Народната библиотека "Иван Вазов".
В Стара Загора музейни и библиотечни работници, а също и представители на операта и на Художествената галерия, излязоха на протест пред сградата на Регионалната библиотека "Захарий Княжески“ в града. Те настояват 1% от БВП да се отделя за култура, като и за законодателни промени, а в града при средна заплата за региона от 900 лева, в културните институти получават между 420 и 590 лева.
Не е нормално един квалифициран специалист от 1-ви януари да работи за заплата 420 лева, а такива ще се окажат 70% от работещите в нашия музей, заяви за "Хоризонт" Ваня Ценкова, лидер на КНСБ в Регионалния исторически музей, където годишната издръжка на всеки един от музейните работници е 10 650 лева, а цялата издръжка на закритите площи е 43 000 лева.
От музея искат средства и за откритите археологически площи, както и ясни регламенти за избор на директор на културния институт. В Регионалната библиотека "Захарий Княжески" средната заплата е около 440 лева, а средствата за попълване на библиотечния фонд са недостатъчни, а за иновации изобщо липсват.
Тези 25 години ще се окажат в исторически план едно бяло петно – съвременно изкуство не се купува, защото нямаме бюджет, а в галерията всички картини от този период са изключително от дарения, допълни Михайл Косев от Градската художествена галерия.
Протестиращите в Стара Загора настояват за приемането на Закон за меценатството и промени в Закона за закрила на културата и за културното наследство.
И служителите в регионалната библиотека "Партений Павлович" в Силистра също се присъединиха към протеста на колегите си в страната като работиха с протестни лентички на реверите и събираха подписи за подкрепа.
"Изтече времето, в което само ни обещавате. Не ви вярваме вече! Държавата, която не се грижи за културните си ценности, е държава без история", пише в декларацията на протестиращите, изпратена до всички държавни институции.
Синдикалният председател Красимира Нягулова поясни, че основна причина за протеста е недостатъчното финансиране:
Тази година министерството на културата ни отпусна само 1 600 лева за нови книги при условие, че предходни години сме получавали между 9-15 000 лева за нови книги. Библиотеките в нашата страна са едно от последните неща, от които се интересуват управляващите. За съжаление и общината не ни е помагала през последните четири години. Не сме получили никаква помощ, финансова, не бих казала и морална.
Отношението към парите го наследихме от отвратителното ни комунистическо минало. Беше ни "насадено", че това е мръсна дума. 25 години по-късно продължаваме да не умеем да говорим за пари. Това каза писателят Захари Карабашлиев в предаването..
Ясно
Разкъсана облачност