Разговорът с нея ще ви се "услади", вярвам, като прочутите бански специлитети, за които разказва, като закуските в Банско, които - убедила се е в това - превъзхождат всички европейски закуски, и като качество, и като обилност, и като лично отношение (разбирай, наличието на домашна баница, току-що направени мекички и бухти). Едновременно ерудирана и колоритна, Янка държи да започне с това, че в Банско гостоприемството си е като някога - тук като ти почукат на вратата, казваш "Яла! Кой е?" - тоест, първо пускаш човека, после го разпитваш кой е. Говорим и за най-хубавите планински маршрути около и над Банско - маршрути, за които още през 80-те през лятото са идвали куп туристи (още тогава Банско си било летен курорт), за различния профил на чуждестранните туристи през лятото и през зимата, за българина, който яде все по-здравословно и спортува все повече; но и за това, което още може да се направи, за да не стоят затворени 20 процента от хотелите извън зимния сезон.
Според Янка Рахова, фестивалите много помагат, ама много - и тук прави едно "отклонение" за традициите в Банско и че те наистина се спазват "от сърце" (и в пеенето, и в занаятите, и в знанието за миналото), че тук е единственият град, в който жените още носят фустанели, ама с тези фустанели вечерта всички са на площада, за да слушат джаз. Иначе казано, банскалии обичат традициите си, но са открити за това, което не познават. Стига да е хубаво. И са винаги актуални - на това ми обръща специално внимание Янка - забелязвате ли, и някога с Неофит Рилски, после - с Паисий Хилендарски, по-късно с Вапцаров - изброява тя и стига до днешните герои на града.
Чуйте я - хем ще научите много, хем някак ще ви стане по-леко и оптимистично настроението. Защото е от хората, които много знаят, много работят, много са постигнали, много са преживяли и продължават да вярват в доброто у хората. В Банско. И в гостите на града. А, и не на последно място - имат чувство за хумор!
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..