Обективната информация по отношение промените в климата стига трудно до обществото, поради слабия интерес на централните медии, както и от подценяване на проблема на политическо ниво. Обикновено в обществото е популярно мнението, че промените в климата са нещо, което се случва далеч от България и нищо не зависи от нас, но Европейския съюз ни принуждава да взимаме неизгодни за нас решения. Само с усилията на неправителствения сектор е трудно да се достигне до по-широки кръгове от българското общество.
Това мнение изрази в предаването „Срещу стената“ Тодор Тодоров от неправителствената организация „За Земята“.
Според доклад на Европейската агенция по околната среда за периода 2000-2014 година, замърсяването на въздуха е най-голямата отделна екологична заплаха в Европа. През 2013 г. е имало почти 470 хиляди случая на преждевременна смърт в 41 европейски страни, които са пряко свързани със замърсяване на въздуха. Фините прахови частици, както и приземният озон и азотният диоксид причиняват или изострят дихателните проблеми, сърдечносъдовите болести, рака и водят до скъсяване на живота.
За България данните са още по-стряскащи. Доклад на ООН от 2011 г. сочи, че заедно с Румъния и Армения, сме начело в световната класация на смъртните случаи, причинени от замърсен въздух, а четири от петте града с най-мръсен въздух в Европа са именно у нас.
За пореден път много закъсняха разяснителните кампании на правителствено ниво по тема енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, нови технологии. Политиците и бизнеса все още предпочитат да подкрепят икономиката на потреблението и изхвърлянето, която им позволява да паразитират върху държавните поръчки и фондовете в сферата на енергетиката, смята Тодор Тодоров.
Не на последно място, обикновено интереса на медиите в България е кампаниен, във връзка със събития като Международния ден за борба с промените в климата или Конференцията по въпросите за изменението на климата в Париж от миналата година.
Защо по тази жизнено важна тема у нас почти не се говори, кой има интерес от това, за бъдещето на електромобилите като алтернативен начин на придвижване, както и за казуса АЕЦ „Белене“- „истински учебник по корупция“ – може да чуете разговор с Тодор Тодоров от сдружение „За земята“ в прикачения звуков файл.
Заради неефективност на нощния градски транспорт в София Карлос Контрера е предложил съкращаване на линии още през март 2024 година, съобщи пред БНР самият той. Контрера е общински съветник трети мандат и е зам.-председател на Комисията по транспорт в СОС. В доклад (с Ваня Григорова) той се предлага да бъдат спрени две от линиите на нощния..
Ако трябва да търсим в американската съвременна политика два персонажа, които са диаметрално противоположни - това са Джими Картър и Доналд Тръмп, който след около седмица ще влезе в Овалния кабинет. Това заяви журналистът Енчо Господинов в ефира на Радио София. Той разказа, че е бил 27-годишен репортер, когато Джими Картър полага клетва като 39-ия..
Началото на годината традиционно е време за анализи и прогнози. Обръщаме поглед към пазара на труда. Какъв беше той през 2024-та и какви са прогнозите за 2025-а? Обявите за работа, заетостта, цената на труда - търсенето и предлагането в различните сектори, как технологиите оформят и влияят на начина, по който работят и се развиват компаниите...
Стремежът към поевтиняване е общ знаменател за много хранителни стоки и продукти , които през последните месеци и години видимо са влошили качеството си. Това обикновено става там, където технологиите позволяват използването на евтини заместители . Това коментира пред БНР-Радио София Богомил Николов от Асоциацията на активните..
Дали ще бъдат спрени две от линиите на нощния градски транспорт - N3 и N4, а другите две - N1 и N2 ще обслужват пътници само в петък и събота, ще реши Столичният общински съвет на следващото си заседание (16 януари), ако предложението в доклада на Ваня Григорова и на Карлос Контрера бъде прието. Противници на "орязването" на нощните..
“Лицата на нощна София“ - така е озаглавена предстоящата изложба, за която разказа в предаването “Радиокафе“ музикалният журналист и фотограф Иваничка Кючукова. “Лицата на София и на музиката са важно нещо за мен, но те са важни и за самия град“, отбелязва тя и допълва, че в нейното ежедневие често среща различните лица на София - публиката и..
Постиженията в сферата на роботиката и автоматизацията през миналата година у нас не са никак малко. В началото на 2024 г. член на ПАРА - Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации, създаде Център за мониторинг и техническа поддръжка на автоматизираните и роботизирани складове на компанията и помага на технологичните операции в..