Историята, която ще чуете, дори не се доближава до "Бременските градски музиканти" на Братя Грим, защото спасението за животните в повечето български зоопаркове е единствено старост и смърт, освен ако природозащитниците не дойдат навреме.
Оказва се, че не всички зоопаркове у нас са изрядни. Напротив - има доста проблеми с местата за публично отглеждане на животни. Повод за разговора на Добринка Добрева с Явор Гечев, от природозащитната организация "Четири лапи", стана състоянието на ловешкия лъв Дидо, чиято снимка се разпространява месеци наред в интернет със зов за помощ. На възрастния лъв може да се помогне само, ако от парка се откажат да гледат вече големи котки, тъй като "Четири лапи" инвестират в големите решения.
Проучването на организацията "Четири лапи" за състоянието на 20-те зоопарка в страната ще приключи през есента. Тогава ще бъде изнесена и подробна информация, при какви условия точно живеят големите животни. Целта на това изследване е да бъдат преброени едрите хищници и кои зоопаркове имат лиценз да гледат големи животни.
Издръжката на зоопарк е твърде скъпа и в нашата страна няма община, която да си го позволи, коментира Явор Гечев. Природозащитникът обясни и каква е новата концепцията за съществуването на зоопракове. Тя има образователна и научна функция, освен това предоставя добри условия за обитателите и посетителите - чрез нови технологии хората могат да се доближат до животните в естествена среда, без това да носи страх и опасност за двете страни.
Гечев даде добра оценка на зоопарковете в Добрич и София, от гледна точка на посетители - на Варна и Стара Загора, но примитивната картина в повечето български зоопаркове поставя много важен въпрос, на който Явор Гечев отговори с "не", а Вие как мислите: Имаме ли нужда от зоопаркове, след като по различни ТВ канали можем да видим животните в цялото им величие? И да не забравяме, че те не могат да говорят, но разбират, всичко разбират.
Още за състоянието на лъва Дидо и въобще за живота в зоопарк - чуйте в интервюто на Добринка Добрева с Явор Гечев.
Първите софийски театрални постановки се правят в сградата, където е и Народното събрание. Тя изгаря в 1882. В миналото предаване стана дума за друг дъсчен театър наблизо - този на японица Камчик. На това място се създава друг дъсчен театър, "Основа", след събарянето на този на Камчик. В началото на 20 в. на същото място започва строежа на сегашния..
Художник-график, изследовател и преподавател, чиято 130-годишнина честваме през 2025 - това е професор Васил Захариев. Любомир Николов е уредник в Историческия музей в родния град на професора - Самоков: Самоковският художник прави офорти със старата сграда на Света София - особеностите според Любомир Николов: "Не са много гравюрите от неговата неща,..
Жените в живота на Георги Парцалев Може да звучи сензационно, но легендарният комик Георги Парцалев се е влюбвал и в жени. В гимназията изпращал до дома, носел чантата и получил първа целувка от съученичката си Роза, но баща му попарил надеждите за взаимност с думите „Тя е от богат род, а на теб фамилията ти идва от скъсаните гащи на дядо ти. Не..
Playing Narratives е 7-месечна програма за млади таланти в сферата на видео игрите. Готов ли си да превърнеш страстта си към игрите в кариера? Подробностите с Иван Попов, част от екипа на Гудгейм (инициатива, явление): "Всяка година подкрепяме кауза, свързана с образование. Обединяваме гейм енергията и я насочваме към смислени проекти на..
„Вещерът: Кръстопътят на гарваните“. Историята на „Вещерът“ вече се превърна в истинска сензация – първо с книгите на Анджей Сапковски, после с култовите игри The Witcher, а накрая и с успешния сериал на Netflix. С нас по този повод е Антон Биров от влога "С книги под завивките": "Вечерът се изправя срещу цялата концепция за необходимото чудовище...
Столична библиотека отпразнува своя 97-ми рожден ден . Една от най-старите културни институции на София е създадена на 24 октомври през 1928 г. Днес Библиотеката на София се гордее с близо 109 хиляди читатели, фонд от 1 милион книги, 4 модерни филиала и диблиобус, най-големият в страната детски център, дигитална тийн лаборатория, литературен музеен..
В неделя, 26 октомври, преминаваме към зимното часово време. В 04.00 часа сутринта стрелките трябва да се преместят с час назад . През март 2019 г. Европейският парламент гласува за отпадането на сезонната смяна на часа. Държавите членки решават дали преминат изцяло на лятно или зимно часово време.