Отбелязваме 132 години от Съединението на България

Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885, подкрепен от българския княз Александър Първи. 6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България.Изстрадалият ни народ отхвърли една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. Берлинският диктат осакати извоюваната с толкова кръв и страдание свобода.

Този абсурден и престъпен международен акт стана причина за всички катаклизми на Балканите. Сръбско-българската война, въстанията в Македония и Одринска Тракия, войните през 1912 и 1913 г., въвличането на балканските държави едни срещу други в Първата световна война маркират само големите конфликти, в чиято основа са решенията на Берлинския конгрес да разпокъса един народ с хилядолетна история и култура.

Съединението определи съдбата на България за векове напред. То беше подготвено от редица важни събития преди него - от българското Възраждане, от десетилетната борба за независима българска църква, от вековната борба за съхранение на език, традиции и обичаи на българите, от борбата за национално освобождение, от десетки въстания и Априлското въстание, което предшестваше Руско-Турската освободителна война.

Съединението беше в началото на други последвали исторически събития, като Илинденско - Преображенското въстание, обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. и Балканската война от 1912-1913 г. Всички тези събития бяха насочени към обединението на българите, към тяхното присъединяване към майка България. Съединението даде урок на великите сили, на държавите, които със своето влияние, със своята военна и икономическа мощ определят хода на историческото развитие. И този урок се състои в това, че колкото и да са силни тези велики сили, те трябва да се съобразяват с малките народи, които искат своята свобода, независимост и обединение.

Защото несправедливият Берлински договор с решенията си предопредели такова развитие в нашия регион, което създаваше конфликти и се пораждаха войни. Вследствие на неговите политически неадекватни решения беше разединена България, а в нашия регион последваха три войни – Сръбско-Българската от 1885, Балканската и Междусъюзническата война от 1913 г. Но най-важното е, че в резултат на Съединението България стана по-силна политически, икономически и духовно.

Гласът на България стана по-силен и нарасна влиянието й при решаването на съдбата на Европа. България укрепна и с това, че тя привличаше нашите сънародници, останали под чуждо робство, имаше възможност да съдейства за тяхното освобождение. Друг е въпросът, че ние нямахме историческия шанс да реализираме тази възможност. Но със Съединението България възмогна икономически, културно и стана сериозен фактор на нашия континент.

Уроците на Съединението са актуални и днес. Съединението стана, защото българският народ го искаше, защото българският народ наложи на политиците да работят за това Съединение. И неслучайно дядо Вазов, който по най-точен начин чувстваше пулса на своя народ, каза, че Съединението е една от най-лесните революции, защото то беше победило вече в душите на хората. Един от големите уроци на Съединението е, че политиците и държавниците по онова време бяха на висотата на своя народ. Някои от тях имаха различни убеждения. Но неоспоримото им достойнство беше в това, че пренебрегнаха личните си вражди и разногласия в името на важната национална цел – обединението на България, съединението на двете разпокъсани части.