"В сянката на Ориента" или една среща с Другия

публикувано на 17.09.17 в 10:15

Лекар (Иван Мърквичка)

Снимка: http://www.sghg.bg

Теодор Илиев и Надежда Янякиева за оригиналния международен проект ''В сянката на Ориента''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Как идентифицираме себе си? Как намираме нашия национален идеал чрез образа на своето и образа на другия? Това са част от въпросите, които поставя изложбата "В сянката на Ориента", открита преди дни в Софийската градска художествена галерия. Тя е първият по рода си международен проект, иницииран от българска институция, който представя визуален разказ с творби на едни от най-ярките художници от България, Гърция, Румъния и Сърбия. Подготвяна в продължение на две години и половина от кураторите Пламен Петров, Надежда Янакиева и Теодор Илиев, експозицията среща зрителите с художници работили активно през втората половина на XIX и първата половина на XX век.

Като повече ориенталци или повече западняци се определят в края на XIX в. художниците от четирите балкански страни. Надежда Янакиева изтъква, че след разпадането на османската империя, голяма част от авторите учат на запад - в Рим, Торино, Париж, Мюнхен. Когато са там - те се чувстват част от запада, от другата култура. Връщайки се тук обаче виждат много неща, които са характерни за ориента - патриархалното семейство, традиционните национални облекла. Оттук и този двойствен поглед към средата, която ги заобикаля и начина по който я пресъздават върху своите платна.

До кои автори стигат кураторите назад във времето?

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Доста по-различни са творците, които не са учили в чужбина, а в собствените си страни. В тези случаи те започват да рисуват далечния ориент, пътувайки до далечни държави, като Египет.

Помакини (Симеон Белков) Повод за размисъл е начинът по който американският журналист Артър Смит описва първите си впечатления от София през 1907 г. "София не е толкова цивилизована, че да загуби чара на стария свят, пикантния аромат на Изтока. Лустрото на цивилизацията е засегнало повърхностно само някои страни, а в други не е извършило забележими промени. Когато излезеш от коридора на вагона и стъпиш на чистата жълта софийска гара, инстиктивно чувстваш, че Европа е зад теб и ти стоиш в сянката на Ориента".