АЕЖ: Политическият натиск върху медиите се завръща

В проучването на свободата на словото у нас са участвали 200 журналисти от цялата страна, то е национално, но не е представително, обясняват от Асоциацията на европейските журналисти. Изследването е анонимно, в него са участвали представители на всякакви медии - елктронни, печатни, интернет; обществени, национални регионални, частни.

Установените резултати обаче са показателни за медийната среда у нас. 42,4% от анкетираните оценяват свободата на словото в България като лоша, а 27,8 на сто смятат, че тя е „много лоша“. Едва 4,5 % определят свободата на словото у нас като добра. Друга обезпокоителна тендеция е оказването на натиск върху журналисти. Близо 70 на сто от запитаните признават, че са били свидетели на оказване на натиск върху свой колега, през послдените 10 години.  Вътрешният натиск и самоцензурирането са честите форми на ограничаване на свободата на словото.

В изследването на Фондация „Медийна демокрация“ за състоянието на професията на журналиста у нас са участвали 30 респонденти от цялата страна. За съжаление и тук новините не са добри. Освен натискът, който са принудени да търпят, проучването сочи, че заплатите на журналистите често са под средната за страната, работната седмица обикновено надхвърля 40 часа, а един от трима колеги работи над 50 часа седмично. Лошите условия на труд и стресът, който понясят журналистите, водят до различни заболявания.

Политиците са част от икономическите субекти, рекламодателите, дори и рекламните отдели, които през годините си сменят първото място за оказване на натиск върху журналистите. Просто тази година участниците в онлайн запиването се групираха най-голям процент от отговорите, че най-голям натиск оказват политическите субекти върху работата на медиите. Дали са политически или корпоративни субекти, дали са собственици на медии, те стоят на входа и на изхода на информацията и оакзват влияние върху журналистите, казват за какво да се пише и как да се пише, обяснява д-р Илия Вълков, член на АЕЖ-България. 

Като пример за такова явление д-р  Вълков даде случая с Антон Тодоров, който си позволи да заплаши в ефир водещия на една от телевизиите у нас.

За да се намали неблагоприятният натиск върху медиите е необходимо да се вземат редица мерки. Да се търсят алтернативни начини за финансиране на медиите, да се ограничава монополизирането на медийния пазар, така че да има простарнство на алтернатиони медии, да се работи за увеличаване на плуразлизма на собствеността на българските медии, да се създат по-добри условия за финансиране на регионалните медии, които са най-засегнати от тези проблеми, коментира доц. Орлин Спасов - преподвател по журналистика в Софийския университет и изпълнителен дирктор на Фондация „Медийна демокрация“.