Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

100 години след Ангел Сладкаров

Александър Мутафчийски: Не обичам да стоя на едно място

След двайсет години на сцената на Музикалния театър, обичаният от публиката актьор и певец Александър Мутафчийски завършва в последните две години докторантура по оперна режисура в Музикалната академия. Казва, че прави всичко това, защото иска да посвети знанията, труда и интересите си на мюзикъла и оперетата, при това специално в Музикалния театър. Щастлив е, че за юбилейния концерт, посветен на 100 години от първия оперетен спектакъл в България, е асистент-режисьор на проф. Светозар Донев. Убеден е, че проф. Донев е енциклопедия в областта на оперната и оперетната режисура.

Колкото до това, къде се чувства по-сигурен: на сцената - като актьор и певец или като режисьор, Александър Мутафчийски отговаря с усмивка: Гледам на двете неща по различен начин. И двете са много творчески, и при двете трябва да мислиш. Като актьор по-скоро се съобразяваш с това, което ти подсказва режисьорът или диригентът. Докато режисьорската работа е доста по-интересна, защото ти трябва да измислиш всичко това. Подсказва ти го единствено авторът, като погледнеш текста или нотите, да разгадаеш някакъв код, т.е. да намериш идеята, философията на спектакъла. Да можеш да я обясниш на колегите си, на трупата, за да може тази идея да достигне чрез тях до публиката.

Александър Мутафчийски е благодарен за това, което през изминалите двайсет години е получил като солист на Музикалния театър - най-хубавите субретни (комедийни) роли, както и прекрасни роли в мюзикъла. Като режисьор, обаче, той е категоричен, че може да изрази неща, които като актьор не може. Не обичам да стоя на едно място. Трябваше да направя една крачка напред.

Какво още каза той пред Даниела Бенишева - чуйте в звуковия файл.

***

Преди 100 години - на 10 февруари 1918 г., в театър "Одеон" в София е представена премиерата на оперетата "Маркиз Бонели" от Делингер. Така трупата на Ангел Сладкаров, бивш солист на Шуменската оперетна дружба, поставя началото на професионалната оперета у нас.

Век по-късно - на 10 февруари 2018 г., Музикалният театър чества със специален концерт 100 години от първия оперетен спектакъл в България. Може би малцина знаят, че след 1918 г. до Втората световна война в България е имало девет частни оперетни театъра, които са били изцяло частна инициатива, без никаква помощ от държавата.

В концерта, посветен на 100-годишнината от началото на професионалния оперетен жанр, са включени откъси от емблематични оперети и мюзикъли, поставяни през годините на сцената на Музикалния театър. Сред тях са: "Царицата на чардаша", "Веселата вдовица", "Цигански барон", както и "Котки", "Целуни ме, Кейт", "Българи от старо време". Режисьор на концерт-спектакъла е проф. Светозар Донев, а негов асистент е любимият на публиката Александър Мутафчийски.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00