Ти спри!

Вие вечер, когато се приберете от работа и си сипете чаша червено вино, за какво вдигате първата наздравица? На мен все по-често ми се случва да си казвам Жива съм, здрава съм, цяла съм! Но то това не е някаква своеобразна параноя, хипохондрия или модерна индийска мантра. Не. Това е следствие от сериала, в който играя всеки ден. Излъчва се рано сутрин и привечер и се нарича: „Пресечи цял пешеходната пътека“. 

Ето – днес, в 18.30 ч., когато автомобилите се движат толкова бавно, че бул. „Драган Цанков“ прилича на паркинг, та днес серията беше изключително интересна. Много напрегната. 

Колите се движат бавно. Мелодията е „Man With A Harmonica“. Жанрът е уестърн. Пешеходната пътека се е ширнала пред мен като дъното на Червено море, когато се разделило пред тоягата на Мойсей. И аз, като подгонена от фараонска колесница, бързо и устремно се спускам напред. Ама греда. Фараонът се оказа пред мен – с мощен черен джип, за който моретата и планините трудност не представляват, а пък аз тояга, за жалост, нямах. Честно казано, не знам от къде се взе. Когато тръгвах, се огледах и всички коли бяха спрели и изчакваха пешеходците. В следващия момент вече се гледахме очи в очи с фараона с черния джип и затъмнени стъкла. Той – отвътре и отвисоко, аз отвън – почти опряла колене в регистрационния му номер. И тогава последва фараонско чудо – господинът махна великодушно с ръка и ми даде разрешение да премина. Със здрави колянни капачки и нездрава психика понечих да осъществя действие две, но тогава дама в малка бяла кола реши да допринесе още малко съспенс към моя скромен сериал и профуча победоносно усмихната край мен. На следващата кола, някак по ирония на съдбата, имаше надпис „...за нашите деца“ и тя чинно спря.

Аз се прибрах. Жива, здрава и цяла. Напълних чашата си, вдигнах наздравица. И се опитах да не мисля за майките, сестрите и бащите, които не вдигат наздравици, а само мълчаливо отсипват малко вино някъде встрани.