Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Трийсет години на сцената

Александрина Пендачанска: Всяка последна роля е най-голяма и най-любима

Чувствам се спокойна на оперните сцени в Германия

| обновено на 24.03.18 в 19:14
Александрина Пендачанска
Снимка: личен профил
"Винаги пеенето в България, и специално в София - е натоварено. То е и хубаво, но и трудно, защото удовлетворението и радостта, която получаваш от тази среща, е много по-голямо. В същото време трябва да отговориш на очакванията на всички тези хора, а и на самия себе си как ще се представиш пред обичаните си хора. Това го прави и по-различно, и по-вълнуващо, а може би и по-трудно". Това споделя оперната прима Александрина Пендачанска по повод предстоящата си среща с българската публика за 30-годишния си юбилей на сцената, който ще бъде отбелязан с концерт на 2 април в зала 1 на НДК. Репертоарът включва ария на Виолета от операта "Травиата", ария на Агрипина от едноименната опера на Хендел, на Графинята от "Сватбата на Фигаро" и на Електра от "Идоменей" на Моцарт, както и ария на Ермионе от Росини. Пендачанска ще си партнира с оркестъра на Пловдивската опера под диригентството на Мартин Пантелеев. Поради големия интерес към концерта, от НДК пуснаха в продажба допълнителни билети.

Преди 30 години от същата тази сцена започва и кариерата на певицата. Обръщайки се назад във времето, тя с усмивка отбелязва: "Звучи невероятно, но е факт. Тези трийсет години са минали и много бързо, но и много бавно. Има неща, които ми се струват неимоверно отдалечени във времето. Има обаче други, които ми се струва, че са се случили вчера. Самият концерт преди трийсет години в НДК, на който Гена Димитрова представи млади оперни певци, сред които бях и аз, ми се струва сякаш е бил в друг живот. В същото време вътрешното ми усещане и вълнение, че предстои да изляза на сцената и да се представя на тази огромна публика е много живо и много истинско. Почти същото каквото е в момента. Много относителна е отдалечеността на времето. Едно е същото и това е вълнението". 

Сн. Ани Петрова, БНРА какъв е изборът за програмата на концерта, който е под мотото "Това съм аз"? Пендачанска лаконично обяснява: "Опитах се да представя репертоара си през тези трийсет години възможно най-информативно. Желанието ми беше ветрилото да бъде отворено най-широко, като неща, които са свързани с моя репертоар и са емблематични, като Хендел, Моцарт, Росини, Верди, да бъдат включени. Надявам се по най-информативен начин да преживеем тези трийсет години заедно и да видим какво всъщност се е случило."

Оперната певица е изненадана от архива, който е събрала за изминалите години. "От огромния архив, който имам, си дадох сметка колко много неща съм изпяла. Седемдесет роли звучи сериозно, но когато видях всичко това изпято, а по-голямата част и записано - впечатлих се. В ежедневието не си давам сметка колко много думи съм запомнила, колко много ноти съм изпяла", казва известното сопрано.

На кое предложение за роля би се зарадвала? Александрина Пендачанска е категорична: "Има няколко роли, които не съм изпяла. Едната е Манон Леско, а другата - Абигаил от "Набуко"."

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Сливница

Сливница е втора Шипка

Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..

публикувано на 02.02.25 в 11:14

Историята оживява - Радиотеатърът, части 1 и 2

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 01.02.25 в 16:00
Кино “Модерен театър”

Софийски разкази - Кино “Модерен театър”

Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...

публикувано на 01.02.25 в 15:00
Михаил и Кристина Белчеви

Адресите на любовта - Михаил и Кристина Белчеви

Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише.  Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..

публикувано на 01.02.25 в 13:55
Йосиф Аструков

Малките поколения са по-самотни

„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков ,  Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...

публикувано на 01.02.25 в 11:46

“DEEP SEEK” ще помогне за по-добър BG GPT

Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО?  Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията?  Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..

публикувано на 01.02.25 в 10:53
Владимир Полеганов

Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..

публикувано на 01.02.25 в 10:15