Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

50% от висшистите у нас не работят по специалността си

Бизнесът у нас да поиска спешна реформа във висшето образование

Снимка: ЕПА/БГНЕС
Има остър недостиг на квалифицирани специалисти, 50% от висшистите у нас се реализират на позиция, за която не се изисква висше образование, а в последните 6 години над 40 хиляди ученици са напуснали страната. Това са основните причини бизнесът у нас да поиска спешна реформа във висшето образование. Работодателите настояват за изцяло нов модел на финансиране в държавните висши училища.

Според тях нов модел на финансиране на висшето образование е необходим, за да бъдат задържани качествените специалисти.  Трябва да бъде подобрена системата за кредитиране и да има допълнителни стипендии за насърчаване на студентите, избрали да изучават дефицитна специалност. Една от най-търсените специалности в момента е инженерството. Там е и най-големият недостиг на специалисти, каза Румен Атанасов от Българската асоциация по електротехника и електроника.

Вицепремиерът Валери Симеонов се съгласи, че образованието трябва да бъде по-ефективно и да отговаря на нуждите на бизнеса, но отправи призив към работодателите да не чакат някой друг да им свърши работата.

Заради демографската криза почти двойно по-голям е броят на пенсиониращите се в сравнение с пълнолетните, които постъпват на пазара на труда, каза министърът на образованието Красимир Вълчев и добави, че ще работят в три посоки, като на първо място ще бъде обърнато внимание на  децата, които отпадат преждевременно от системата на средното образование.

Много са важни инвестициите в инфраструктурата, но само с тях няма как да се развива икономика. Бизнесът има нужда от добре подготвени хора. Това каза кметът на София Йорданка Фандъкова, която взе участие в дискусията като работодател.

Броят на заетите в София е над 700 хиляди души, а коефициентът на икономическите активните лица е над 62% и е най-висок за цялата страна. Информационните технологии пък са сред най-бързо развиващите се индустрии в столицата. Те формират 5,7% от икономиката и генерират по-голямата част от износа.

Още по темата - чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии?  Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..

публикувано на 25.01.25 в 12:03

90 години БНР - в 10-те отговора на Генералния директор Милен Митев

10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..

публикувано на 25.01.25 в 11:34

90 години БНР - музиката е полет

Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..

публикувано на 25.01.25 в 11:23

90 години БНР - гласовете с отношение

В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..

публикувано на 25.01.25 в 10:01