В Пловдив - като в Страсбург

Дамата, която ръководи бистрото, гостува в нашето изнесено студио. Тя се казва Диана Иванова и е много сладкодумна. Самата тя може да прави въпросните Tartes flambées, които (ако се опитаме да ги опишем) приличат на много тънки пици. Тук обаче Диана ме поправя с усмивка, че са нещо съвсем различно от пицата, че няма мая, че технологията на готвенето, пещта - всичко е друго! Разказа ни историята на тези Tartes flambées, които биват открити, когато с много тънък слой тесто някога са тествали пещите дали са достатъчно горещи. Това е основата - върху нея се слага един специфичния "creme fraiche" и лук, и се "надгражда" с различни комбинации от добавки, най-характерните от които са нарязан на тънко бекон, или пък спанак и сирене бри. Вариантите са много. Диана Иванова подчертава, че те не са "побългарили" този елзаски специалитет, а само са го "пренесли". Единственото, което правят по български е, че това, което слагат върху тънкия блат е в по-големи количества. И на чуждестранните посетители (които хич не са малко) това много им се услаждало. "Немци като дойдат, веднага питат, дали това е "flammekueche" - така се наричат тези тарти при тях" - допълва Диана и добавя, че вече и българите много повече пътуват и има все повече клиенти, които са били в Страсбург или региона, хапвали са, знаят, сравняват. Даже и сватби правят. Вече са имали една, в която и двамата младоженци били завършили в Страсбург (който е и студентски град с много добри университети) и избрали да си направят сватба в "Капана", а храната да е "по елзаски".

"Имаме и много гости, които идват специално от София, за да хапнат при нас, даже си взимат за в къщи, но казват, че не е същото. Tartes flambées трябва да се ядат по елзаски - там може да седне голяма компания, да поръча 10 или 15 и те се донасят една по една, за да се изяждат, докато са топли. Другото характерно там е, че в ресторантчетата масите са миниатюрни и близко една до друга и често хората се пресягат и пробват от съседната маса... типично по френски" - продължава да разказва Диана. Споделя, че би искала да отвори подобно бистро и в София. Ние отговаряме, че нямаме нищо против да пътуваме до Пловдив за да се почувстваме като в Страсбург, но се съгласяваме, че няма да е лошо. Иначе сега през август им предстои още една елзаска сватба - той е от Страсбург, тя - българка, гостите са 300, ще стартират празненството от Широка лъка, за да стигнат до Капана и да комбинират българското гостприемство с елзаския вкус.

Чуйте разговора ни с Диана Иванова и се загубете из уличките на "Капана". Защото можете да се окажете къде ли не, дори и в Страсбург.