Според данните за 2016 г. в Норвегия са родени 58 890 деца, а броят на сигналите за деца в риск е над 58 хил. В 60% от случаите, децата остават в домовете си и им се помага вътре в дома, но в 40% от случаите децата са отнемани от техните семейства. За една година в Норвегия от домовете им са били изведени близо 22 000 деца.Такава е ситуацията и при българката Цветелина Попова - Оланд, майката на двете български деца, които съдът и социалните служби на Норвегия отнемат и предават за отглеждане в различни приемни семейства на 200 км. разстояние едно от друго.
„В момента нямам представа как са, къде са и как изглеждат децата ми.“ Това каза днес Цветелина Оланд на среща с медии в София. Тя е била омъжена за норвежец, от когото има момиче и момче. След развода социалните служби вземат децата, защото психоложката, която ги наблюдавала при бракоразводното дело, забелязала, че те били по-привързани към майката. Службите преценили още, че майката е с по-висок интелектуален капацитет от двамата родители и може да ги настрои срещу бащата или да ги изведе от страната. Затова отделили децата от Цветелина.
В момента тя няма право да ги вижда, нито да говори с тях по телефона. На срещата присъстваха и други българи, които са пострадали от норвежките служби за закрила на детето. Те споделиха, че не могат да живеят спокойно, защото се опасяват, че всеки момент в дома им може да нахлуе "детската полиция" и ще отнеме децата им завинаги. Много норвежки семейства също се оплакват от строгите мерки на „Барневарн“.
Цветелина благодари на българските институции за съдействието. В момента тя е подала обжалване в съда, но по думите й процедурата се задвижва твърде бавно. Жената се надява, че ще бъде позволено на българския консул да се срещне с децата, а делото ще бъде задвижено по-бързо. Майката мечтае скоро да може да прегърне децата си отново.
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
Облачно
Облачно